Алабаш

Алабаш

  • Отглеждане на алабаш
  • Алабашът е устойчив на ниски температури - издържа на -6ºС, но благоприятната температура е 15-18ºС. При висока температура растението загрубява. Ниските положителни температури при по-продължително въздействие предизвикват бързо образуване на цветоносно стъбло (стрелкуват).

    Алабашът не харесва засенчване. При засушаване кореноплодите загрубяват, при резки колебания в почвената влажност се напукват. За правилно контролиране на почвената влажност е най-добре да се използват системи за капково напояване.

    Алабашът се нуждае от плодородна структурна почва. Ранният алабаш предпочита леки, затоплящи се почви, а късният - по-тежки.
  •  
  • Засаждане на алабаш
  • За ранно предзимно полско производство на алабаш се отглежда разсад на открити лехи. Широчината на лехите е 1-1,2 м. За 1м2 са необходими 4-4,5гр семена. Почвата трябва да е с оптимална влажност.
    За ранно пролетно полско производство разсадът се отглежда в полутопли парници и полиетиленови оранжерии при температура 18-20°С, умерена влажност и добра осветеност. За 1м2 се нужни 5-6гр семена.
    Ранният алабаш се разсажда на открито в началото на април, късният - през първата половина на юли.
    Ранният алабаш се прибира, когато кореноплодите стигнат 7-10 см в диаметър (обикновено през май).
    Късният алабаш се прибира, когато кореноплодите спрат растежа си (обикновено през ноември).
Aртишок

Артишок

  • Отглеждане на артишок
  • Артишокът е топлолюбиво растение, което изисква умерена влажност. Почвата трябва да бъде обработена дълбоко и да е добре осигурена с органични вещества и влага,но да не се преовлажнява. За да се осигури нужното количество влага, е най-добре да се изполсват системите за капково напояване.

    Артишокът се отглежда най-често чрез засаждане на коренови издънки от стари насаждения. Издънките трябва да са дълги 10-15 см и да имат 3-4 листа.
    Артишокът може да се отглежда и чрез директно засяване на семената на самото място през пролетта, когато се позатопли, гнездово, по 2-3 семена в гнездо.
    За отглеждане чрез разсад семената се засяват през пролетта в парник.
    Реколта от артишока се получава на втората година. Насажденията с артишок се култивират на 3-4 години. Годишно се получават 6000-7000 главички.
Аспержи

Аспержи

  • Отглеждане на аспержи
  • За отглеждането на аспержи са подходящи всички райони на нашата страна.
    Аспержите се отглеждат главно чрез разсад. Семената се засяват към края на април на открити лехи редово,като разстоянието между редовете е 25-30см. Те никнат бавно (от 2 до 6 седмици) и затова е необходимо редовно напояване. Най-добре е да се използва капковото напояване. След като растенията достигнат 7-10 см височина, те се прореждат в редовете на 8-10 см едно от друго. До есента успяват да развият хубаво коренище с 3-4 разклонения. През октомври стъблата се изрязват на 2-3 см над повърхността, лехата се почиства и прекопава и в това състояние разсадът презимува до следната пролет.
    Най-добри резултати се получават при засаждане на едногодишен разсад.
    Подготовката на почвата, където ще се отглеждат аспержите се състои в дълбока есенна оран, с която се заравя и оборски тор. Рано пролетта площта се подравнява, култивира дълбоко и бранува. Оформя се бразда, дълбока 35 сантиметра. Разсадът трябва да се засажда на постоянно място колкото е възможно по-рано напролет, преди да е започнала вегетацията. Избират се подходящи за засаждане растения, които имат дебели, месести бели корени с ясно оформени 3-4 пъпки. Те се засаждат поединично на малки купчинки, приготвени от пръст и угнил оборски тор на разстояние 40-50 см по дъното на канавката. Внимава се корените на разсада да бъдат разположени встрани. Растенията се покриват с 5 см пръст. При междуредови разстояния 100-130 см и 40-50 см в редовете за декар ще бъдат необходими около 1300-2500 растения.
    През първата година почвата се окопава неколкократно, като растенията последователно се загърлят, докато браздите се запълнят и повърхността се изравни.
    През втората година междуредията се окопават. Реколтата не се прибира. Появилите се "свещи" се отстраняват.
    Рано напролет на третата година почвата от междуредията се натрупва на 35 см високи и 40 см широки тирове върху растенията. През тази година от едно растение се изрязват около 5-6 "свещи", за да не се изтощи, докато е младо.
    Нормалната беритба започва от четвъртата година, когато се използват всички "свещи". Бере се ръчно. При по-големи площи се използват специални ножове. "Свещите" трябва да се изрязват, преди да са се появили на повърхността.
    Едно добре развито растение дава средно 10-12 "свещи" по 50-60г едната. Средният добив от декар обикновено е 500-600 килограма.
    След приключване на беритбата (края на май - началото на юни) тировете се отгребват и площта се заравнява.
    Растенията се разкриват и продължават вегетацията си до есента. Тогава пожълтелите и засъхнали стъбла се изрязват на 10-15 см височина. Разхвърлят се предвидените количества органични торове и се заорават. Това се повтаря всяка есен.
    Животът на едно насаждение от аспержи е около 15 години. На същото място може да се засажда едва след 10 години.
Бакла

Бакла

  • Отглеждане на бакла
  • Баклата издържа ниски температури до 4-5°C, а младите растения до -10°C. Оптималната температура е 18-20°C. Добре понася и високите температури, както и частично засенчване.

    Баклата е взискателна към почвената и въздушната влага през целия си вегетационен период. Голямата влаголюбивост на баклата е причина за непостоянните добиви по години. За да се регулира почвената влага е най-добре да се използва капковото напояване.

    Баклата се нуждае от големи количества хранителни вещества. Баклата е отзивчива на торене с оборски тор и на зелено торене. В зависимост от планирания добив и плодородието на почвата баклата се тори с 6-10 кг. фосфор и 8-10 кг. калий, на декар, които се внасят наесен преди дълбоката оран. Азотните торове се внасят през пролетта с предсеитбеното култивиране.
  •  
  • Засаждане на бакла
  • За засаждането на баклата най-добър посевен материал са семената от долните бобове. Пролетните сортове се засяват при първа възможност след стопяването на снега - през февруари. Зимуващите сортове се засяват заедно или веднага след зимната пшеница. Баклата се засява широкоредово на 45-60 см. Разстояние.
    Сеитбената норма зависи от масата на 1000 семена. За дребносеменните сортове тя е 15-18кг. на декар, а за едросеменните от 25-30кг. на декар.

    Баклата се прибира двуфазно. Еднофазната жътва с комбайн се прилага при дребносеменната бакла, която има по-кратък цъфтеж и зреене на бобовете.
Бамя

Бамя

  • Отглеждане на бамя
  • по материали от agrosaveti.com

    Бамята     е взискателна по отношение на влагата. Ако не се напоява, растенията остават дребни,а добивът е слаб и некачествен. За регулирано и ефективно напояване е най-добре да се използват системи за капково напояване.
    Бамята се нуждае от дълбоки влагоемни и плодородни черноземни и льосови почви. Не понася тежките и студени почви. Добри резултати се получават на структурни , богато и редовно наторени почви. Бамята реагира добре на торенето с оборски тор и минерални торове.
  •  
  • Засаждане на бамя
  • по материали от agrosaveti.com

    Преди засаждане на бамята, е необходима предварителна обработка на почвата. Бамята се засажда през първата половина на май. Сее се редово на разстояние 80см на 8-10см. За 1 дка са необходими 1,5-2кг семена. За да поникнат, семената се нуждаят от почвена температура над 15°С. Поникването е след 10-15 дни.
    Бамята се бере ежедневно или през ден до падането на сланите. Добивът на декар е от 800 до 1000кг плодове.
страница
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11