Кайсия

Кайсия

  • Отглеждане на кайсия
  • Кайсията е топлолюбиво растение. За нормалното развитие и плододаване е необходима температурна сума през вегетацията не под 2800°С. По време на естествения зимен покой, кайсията понася ниски температури до -27-28°С, но при положителни температури 10-12°С в началото на зимния покой, устойчивостта й към ниски зимни температури се понижава. Във фаза показванена на чечелистчетата кайсията понася температура до -10°С, при отваряне на цветовете до -2-1°С. Като растение формирано при постоянни ниски температури през зимата в райони с променливи положителни температури в началото на зимата и повратни пролетни студове, кайсията търпи поражения по пъпките, цветовете и завръзите, което често компрометира реколтата.

  •  
  • Напояване на кайсия
  • За да се получава редовен и нормален добив, кайсията изисква напояване. Общото количество вода, което растенията използват за транспирация и се изпарява от почвата от един декар площ, при нормална гъстота на растенията за една година е 650-700 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони, количеството на валежите у нас в районите на отглеждане на кайсията е 350-450 куб.м. Това предизвиква нуждата от напояване. При недостатъчна влага в почвата, кайсията трудно преодолява трайното задържане на високи летни температури и ниска атмосферна влажност. Най-добрият метод за контролирано и ефективно напояване е капковото напояване.
    В началото на вегетацията, кайсията използва зимната влага в почвата. Критични за кайсията са периодите около втвърдяването на костилката, зреенето на плодовете, залагането на плодни пъпки през юли и формирането им през септември-октомври. Недостигът на влага предизвиква издребняване на плодовете, по-твърда консистенция на плодовото месо и по-ниски вкусови качества на плода. Компрометира се залагането на плодни пъпки и формирането им за следващата година. Плодните пъпки формирани при недостиг на влага в почвата не устояват на ниските зимни температури. Високата тамосферна влажност и преовлажнената почва благоприятстват развитието на ранно кафяво гниене по кайсията, което предизвиква опадане на цветовете и загниване на връхните части на младите леторасти,а и на целите леторасти.


  •  
  • Засаждане на кайсия
  • Кайсията се развива доста добре на различни почвени типове. По нейната приспособимост към почвата някои автори я сравняват с лозата.
    Едно от основните изисквания е почвите да бъдат дълбоки, пропускливи, с ниско ниво на подпочвените води и сравнително добре запасени с хранителни вещества. Отглеждана на по-леки и пропускливи места кайсията се развива и плододава добре при по-обилно органично и минерално торене и поливане в сушата. При дълбоките и пропускливи почви корените на кайсията понякога достигат и до 7-9 м дълбочина, което позволява да се отглежда и при неполивни условия. Не са подходящи тежките, непропускливи почви, при които се задушават корените и има смолотечения по стъблото.
    Кайсията добре вирее както на слабокисели, така и на слабоалкални почви (рН от 5,5 до 7,5). Тя, както и бадемът, не страда от по-високо ниво на активни карбонати в почвата, каквито са варовитите почви.
    Още в първите години след засаждането корените се развиват доста интензивно и до известна степен превишават проекцията на короната. Установено е, че още към 4-та – 6-та година след засаждането корените на кайсиевата подложка почти напълно заемат площта, която им е определена. Основната маса от тях е разположена под короната, което трябва да се има впредвид при обработките, торенето и напояването, особено когато това се извършва локално при отделните дървета. Активните корени се разполагат на дълбочина 60-70 см при по-младите растения, а по-нататък много от тях достигат и до 1,5 – 2,0 м. В зависимост от почвените условия отделни корени проникват и до 7 - 9 м дълбоко в почвата. В хоризонтално направление корените се развиват най-много на разстояние 2-3 м от стъблото.
Картофи

Картоф

  • Отглеждане на картофи
  • При нормална почвена влажност и температура 8-10°С клубените на картофите прорастват и поникват за 15-20 дни. При повишаването на температурата поникват за по-кратко време, но при над 30°С температура спира поникването. Оптимална температура за растеж и развитие на картофите е 18-20°С и влажност на въздуха 70-80%. Клубенообразуването протича много добре при 18-20°С. При температура над 30°С клубенообразуването спира, спира и нарастването на клубените. Най-добре се развиват картофите в райони със сумарна температура през вегетацията около 1800-1900°С. Картофените растения загиват при температура -1.5°С до -3°С, а клубените при -8°С само за един час.

    Общото количество вода, което картофите използват за транспирация и се изпарява от почвата на 1 декар площ, при нормална гъстота на растенията за една година е 600-650 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони, количеството на валежите за по-голяма част от страната е 450-550 куб.м. – недостатъчно за използване на потенциалните възможности на културата без напояване в равнинните части на страната. най-добрият метод за напояване е капковото напояване.
    Картофите се развиват най-добре при умерена влажност на почвата. Изискванията им към влагата нарастват особено по време на нарастване на стъблото и по време на цъфтежа – когато протича клубенообразуването. За нормално клубенообразуване почвената влажност трябва да бъде 70-80% от ППВ* .

    *ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
  •  
  • Напояване на картофи
  • Картофите имат нужда от напояване и най-добрият метод е капковото напояване.
    Първа поливка    . При нужда се извършва преди поникване чрез дъждуване.
    Втора поливка. Извършва се в началото на цъфтежа.
    Трета поливка. Извършва се при масов цъфтеж.
    Напояването се извършва редовно, когато температурата на въздуха се повиши и задържи за по-дълъг период, почвата просъхне и растенията започват да губят тургора си и клюмват. Поливането се прекратява напълно 20 дни преди началото на прибирането. По време на цъфтежа и клубенообразуването не се допуска засушаване или преовлажняване на почвата.
  •  
  • Рътене на картофи
  • Рътенето е една от достъпните за производителите дейности, която пряко влияе върху растежа, развитието, клубенообразуването и продуктивността на ранните картофи. Неговите предимства са няколко:
    - ускорява поникването, формирането на храста и клубенообразуването;
    - съкращава вегетационния период;
    - позволява да се отстранят примесите от други сортове и провласените и непокълнали клубени;
    - намалява до минимум броя на празните гнезда в посева.

    Рътенето започва 35-40 дни преди засаждането. За целта помещението се затъмнява и температурата се повишава на 8-12°С, като относителната влажност на въздуха се запазва на 85-90%. С това се избягва развитието само на връхната пъпка. Към 10-12 ден от затъмняването кълновете достигат 1,5-2 см. В този период задължително се контролира развитието им и когато 70-80% от тях достигнат 2 см, помещението се осветява и в него се поддържа същата температура и относителна влажност, както по време на затъмняването. След 25-30 дни клубените се поставят отново на тъмно за 15-20 дни при температура 2-5°С и относителна влажност на въздуха 85-90%. Необходимата температура (2-5°С) за условията на Южна България в периода на рътенето (януари-февруари) може да се осигури и без хладилна инсталация чрез охлаждане на помещението в ранните сутрешни часове (4-6 ч). Третирането на клубените и кълновете с тъмнина и ниска температура при неблагоприятни условия за засаждане може да продължи и 25-30 дни.
    Засаждането на ранните картофи се извършва, когато температурата на почвата в десет сантиметровия почвен слой достигне 6-7°С. За Южна България оптималните срокове са между 20 февруари-10 март, а за Северна България – между 20 март и 5 април.

    Деси Голичева
    Аквамат2000 ООД
Карфиол

Карфиол

  • Отглеждане на карфиол
  • Карфиолът изисква постоянна температура от 18-20˚С през целия период на вегитация. Растението трябва да се отглежда в условия на слънчево греене, макар и за няколко часа, и при напояване чрез дъждуване.

    Карфиолът е с много високи изисквания към почвената и въздушната влажност. Ниската въздушна влажност, съчетана с понижаване на температурата под оптималната забавя образуването на главите. Оптимални са почвена влажност около 80% и въздушна около 85-90%. Не понася периодично засушаване редувано с преовлажняване. За максимален и ефективен контрол върху почвената влажност е най-добре да се използват системи за капково напояване.

    Най-подходяща почва за карфиола е дълбоката, влагозадържаща, проветрива, средно тежка почва, богата с хумус и лесноусвоими хранителни вещества. Подходящи са богатите глинесто-песъчливи почви. Добре реагира на торенето с оборски и азотни торове.
  •  
  • Разсад за карфиол
  • За ранно отглеждане на карифола през пролетта семената се засяват около средата на януари в парник при температура 16-18°С и постоянна умерена влажност. Редовно се проветрява.

    За късно отглеждане и получаване на реколта през есента карфиолът се сее през втората половина на май до 5-10 юни. За получаване на разсад за засаждане на 1 дка са необходими 70-80 г семена. Засява се на открити лехи. Не бива да се допуска засушаване на разсада.
Кориандър

Кориандър

  • Отглеждане на кориандър
  • Кориандърът е светлолюбиво растение и борбата с плевелите е важен елемент от отглеждането му. Кориандърът е студеноустойчива култура до 4°С. Оптималната температура за развитието му е 18-20°С.
    Поради слабата си коренова система кориандърът се счита за влаголюбива култура. Затова е необходимо напояване. Най-добрият метод е капковото напояване.
    Кориандърът предпочита богати на хранителни вещества почви, които съхраняват влагата и имат слабо алкална реакция.
Краставици

Краставици

  • Напояване
  • Краставиците не понасят засушаване, затова се нуждаят от напояване.
    Първа поливка. Извършва се при засаждането.
    Втора поливка. В началото след прихващането краставиците се поливат по-рядко (през 7-10 дни) и с по-ниска поливна норма 20-25 куб.м/дка. С нарастването на растенията поливките стават по-чести и с по-висока поливна норма.
    Трета поливка. От началото на плодобразуването до края на беритбата растенията се поливат през 6-7 дни с поливна норма 30-40 куб.м./дка без почвата да се преовлажнява. 

страница
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11