Къпини

Къпини

  • Напояване на къпини
  •  В райони с по-малко от 700мм/кв.м валежи къпините се напояват както при малините.
Лешник

Лешник

  • Отглеждане на лешник
  • Засаждането на лешника става през есента. Първо се прави яма 60х50 см, в която се внася угнил оборски тор (до 10-15 кг) и минерални торове (200 г суперфосфат и 50 г калиев сулфат) и се добавя плодородна почва от горния хумусен слой. Фиданките се садят, след като се подрежат, а корените се топят в глина и тор и се разполагат в ямките. Растенията трябва да се намират най-малко на 4-5 м разстояние. Поливат се обилно. Пристволните кръгове трябва да се разрохкват, но не дълбоко, и да се мулчират, например с окосена трева. В засушливи години растенията рядко се поливат. Веднъж на 2-3 год. се подхранват с органични торове и ежегодно с минерални торове. Когато се формират завръзите, е желателно подхранване с шербет. За нормалния растеж и развитие на храста трябва редовно да се прави резитба, за да се прорежда и да остават само 8-10 стебла.
    За доброто презимуване на растенията се препоръчва през есента нискорастящите клонки да се покриват с почва или да се укриват със сняг.
  •  
  • Резитба на лешник
  • Голямо значение за лешника има формиращата резитба. Тъй като това растение е светлолюбиво, цялата корона трябва да има достъп до светлина и въздух.

    • Първи начин на резитба:
    В сгъстените храсти се изрязват средните излишни клонки. Често страничните клонки се изкривяват встрани и се закрепват в това положение с тел. Получава се нещо като зелена „ваза” от средата, която има достъп на светлина и въздух.

    • Втори начин:
    Стволовете се завръзват, като се отклоняват наляво или надясно към два алуминиеви тела, които минават встрани от храста на височина 1,2 – 1,5 м от земята. Профилът на храста в този случай изглежда V-образно. Това по същество е шпалирна формировка, тъй като се прилага и при малините и лозето. При нея храстът заема по-малко място, отколкото при първата. За един храст най-добре е да се приложи първата формировка.

    • Трети начин:
    Може да се приложи експериментално. При него храстът придобива формата на дърво с един ствол, като останалите издънки се съкращават малко над повърхността. Стволът много бързо израства, покрива се с плодни клонки и на четвъртата година от живота си дава първата реколта. Обилният достъп на хранителни вещества, свободният достъп на светлина и въздух до короната обуславят и добрите ежегодни реколти, които могат да се получат. След 15 години, когато лешникът започва да старее и да намалява плододаването му, се взима отвод в съседство на старото растение. След това ще се появи млад храст, който по-късно без пресаждане ще може да се отгледа по едностволовата схема.

    Една от постоянните грижи на градинарите е осветлението на короната на лешника, особено вътре в храста. При резитбата трябва да се отчете, че голяма част от цветните пъпки се намират на края на обрастващата дървесина. По тази причина трябва да се отстраняват с ножицата само засъхналите, старите и силно сгъстяващите се клонки от храста. Дори лешниковият храст да живее дълго, на 15-20 години обрастващите клонки започват да засъхват, от което се понижават добивите. Тогава трябва да подмладите храста. Това се прави постепенно, като се изрязват 1-2 от старите скелетни клони в годината възможно най-близо до земята, в ранна пролет, преди сокодвижението.
  •  
  • Размножаване на лешник
  • Лешникът се отнася към опрашваните от вятъра растения. За добра реколта е препоръчително да се засади повече от един екземпляр. Може да се използва и метода на изкуственото опрашване. За тази цел в средата на храстите, по-близо до женските съцветия, се поставят отрязани мъжки реси. Може да се постъпи и по друг начин: отрязват се реси и леко се потърква с тях женския плодник. Като правило мъжките реси цъфтят преди женските съцветия. В такъв случай трябва предварително да се събере прашец, като се откъснат ресите и се приберат в хартиен пакет. Не трябва да се държат дори и няколко минути на слънце, защото ще загинат. Пакетът се съхранява в хладилник при температура около 0°, докато не се покажат червените плодници. Тогава може с мека акварелна четка да се вземе прашец от плика и да се нанесе на близалцето на плодника. При малки храсти лешници този метод е удобен и надежден. Времето за опрашване на цъфтящият храст е съвсем малко- около 15 – 20 минути.
Лози

Лозя

  • Напояване на лози
  • Най-голяма нужда от вода лозата изпитва в периода от разпукването на пъпките до началото на цъфтежа. По това време влажността на почвата обикновено е висока. Висока е и атмосферната влажност и потребността не е така ясно видима. По време на цъфтежа нуждата е по-умерена. Нещо повече, прекомерната влажност в този период причинява окапване на цветчетата, получава се т.нар. изресяване. След цъфтежа едновременно с бързото нарастване на леторастите започват да наедряват бързо и зърната, формират се съцветия, т.е. залага се реколтата за идната година. Нуждата от вода нараства и така е до към средата на август, когато започва постепенно да намалява.
    За добрия ефект от напояването от значение е не само срокът, но и количеството на водата, т.е. поливната норма. Напояването с ниски поливни норми няма ефект, защото малкото вода не прониква на дълбочината на корените и бързо се изпарява от повърхностния почвен слой. В зависимост от особеностите на почвата и съдържанието на влага в нея, за един квадратен метър са необходими от 70-80 до 100-120 л вода.
    Най-добрият начин да се осигури контролирано и ефективно напояване става чрез използванеот на капково напояване.
  •  
  • Резитба на лози
  • Резитба на лози

    За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Лозата като лиановидно растение има способността да създава тънки и дълги леторасли, които ако не са увити около някоя подпорна конструкция или около съседни дървета и храсти, полягат на земята. Оставена сама без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки които се оплитат една в друга. Всяка следваща година, младите леторасли покарват най-буйно от връхните пъпки на съответната пръчка и по този начин се отдалечават все повече от основата на растението. Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашковидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.

    Зимната, известна още като суха резитба, се извършва от есента след листопада до началото на напъпването през пролетта. Тази резитба е основната и водещата. Прилагат се два вида резитби - къса и смесена, в зависимост от сорта и неговата родовитост.

    Късата се нарича чепова. При тази резитба пръчките се режат на две пъпки (очи) в основата. Изрязаните по този начин части се наричат плодни звена. Пръчките за плодни звена не трябва да са много тънки или много дебели, а средно дебели и добре узрели. Установено е, че пъпките на тези пръчки са с добра родовитост. Много важно е да се знае, че при резитбата на лозата не всички пръчки, които са израснали от лозата се оставят и се изрязват на посочените плодни звена. Около 80-90% от тях се отстраняват, като се изрязват до основата и само малка част се оставят за плодни звена, така че лозата бива натоварвана със зимни очи в зависимост от формировката от 10-15 до 30-40 броя. Друга съществена особеност при резитбата на лозата е местоположението на чеповете и плодните пръчки върху рамената и кордоните. Като правило първата пръчка от стария чеп се реже за нов, а по-горната пръчка се премахва, като се прерязва през стария чеп.

    При смесената резитба се оставят и по-дълги пръчки на 10 до 12-14 очи, наречени плодни или по-къси пръчки с 6-8 очи, наречени стрелки. От стария чеп долната пръчка се реже за нов чеп, а по-горната пръчка се оставя за плодна пръчка.
    Когато върху стария чеп има само една развита пръчка, тя се оставя за нов чеп, а за плодна се избира пръчка от старата плодна пръчка. Върху едно рамо не се оставят повече от 2-3 чепа при късата резитба. При смесената резитба плодните пръчки трябва да не се оставят върху всяко рамо, а през 1-2 рамена, за да не претрупва лозата с много плод. При резитбата през пролетта, отрезите при чепа се извършват наклонено в противоположна посока на горното око. По този начин капките вода, които изтичат от чепа, не обливат долната пъпка.
    Ако добивът по количество и качество е задоволителен и растежната сила на лозите е нормална, натоварването на лозите се запазва същото, както през предшестващата година. В случай,че лозите имат буен растеж натоварването се увеличава с повече плодни очи.

    Формировка
    При чашовидната формировка зрелият летораст, развит от горното око на чепа, се отрязва с част от стария чеп, а долният се реже на нов чеп с две очи. Раните се правят само от вътрешната страна на рамената. За ориентир горното око на новият чеп трябва да бъде обърнато към центъра на лозата. Чашата се поддържа "отворена", като се изрязват до основа развитите леторасти във вътрешността на короната. За увеличаване на натоварването на лозата с плодни очи може да се оставят отделни чепове на три очи или да се остави стрелка.
    При подобреният и стъблен Гойо плодната пръчка трябва да произлиза от миналогодишен чеп, а ако липсва такава - от най-ниско израсналия зрял летораст от старата плодна пръчка или от ъглова пъпка, а в краен случай - от лакомец. За чепове се оставят зрели леторасти, развитити от долните очи на миналогодишните чепове или от лакомци. Желателно е мястото на плодната пръчка да се сменя - последователно от едната и от другата страна на лозата(ако е единичен Гюйо). Подони са принципите и при поддържане на средностъблена формировка, видоизменен Мозер и Омбрела.

    Деси Голичева
    Аквамат2000 ООД


  •  
  • Съхраняване на лозовия материал
  • Съхраняването на посадъчния лозов материал през зимата става при определени условия. Обикновено това се прави в специално изградени помещения. Закупените през пролетта лозички могат да се съхраняват кратко време преди да се засадят. Поставят се отвесно във влажен пясък и се покриват до спойката. Те се запазват в избени помещения или под навес. Могат да се съхраняват и на открито във влажна почва на отцедливо място при засаждане наскоро.
    Съхраняването на лозичките през зимата е свързано с известни рискове. Те се запазват в подходящи изби, мазета и др. Необходимо е да се насипе слой пясък, дебел 10-15 см, и върху него да се поставят снопчетата лози. Изправят се едно до друго и след като се нареди цял ред, около половината от подложките и корените се засипват с пласт навлажнен пясък. Нарежда се втори ред и се засипва по същия начин. Всички празнини се запълват добре с пясък, но до спойката.
    През зимата непрекъснато се контролира температурата, която трябва да варира в границите от 0 до 8º. При засъхване пясъкът се навлажнява внимателно с пръскачка. Появата на плесен не създава допълнителни проблеми, защото е повърхностна. Пренасянето на лозовия посадъчен материал трябва да се извършва в дни, когато температурата е положителна. При транспортирането лозичките трябва да бъдат покрити с влажна слама и брезент, който ги предпазва от засъхване.
    Качествените за засаждане лозички трябва да имат дължина на стеблото 32-34 см, а едногодишният зрял летораст да е 15 см. В основата си лозите трябва да имат най-малко три добре развити корена, излизащи в различни посоки, с дължина на здравата част не по-малко от 7 см. За присадените вкоренени лози е много важно да са със здрава кръгова спойка. При огъване в зоната на срастването не трябва да се чупят или да се появяват пукнатини. Нужна е здравина на присадника и подложката, без наранявания, особено в зоната на първите три очи на летораста. Не трябва да има туморчета и тъмни петна под кората.

    Деси Голичева
    Аквамат2000 ООД
Луфа

Луфа

  • Отглеждане на луфа
  • Луфата се нуждае от топли, рохкави и богати на хранителни вещества почви, главно глинесто-песъчливи, добре обработени и наторени.
    Тъй като при напояването почвената повърхност се сбива и силно заплевелява, необходимо е най-малко три пъти да се окопава.
    Луфата развива сравнително слаба коренова система, разположена в повърхностния почвен пласт, и голяма листна маса, която изпарява много вода. Затова при отглеждането на луфа се налага често да се напоява. Най-добре е да се използва капковото напояване.
  •  
  • Засаждане на луфа
  • Луфата има много дълъг вегетационен период, поради което се налага да се отглежда чрез разсад. Семената на луфата се засяват в началото на април в саксийки, както краставиците. Те поникват след 5-6 дни. Разсаждат се в началото на май на разстояние 1,5/1 м на ниски лехи или на тирове в прави редове.
    През вегетацията се извършват няколко окопавания, подхранвания и 3 - 4 напоявания.
    По редовете се правят подпори от телени конструкции с колове, високи 2,5 м, с 2-3 реда тел. Когато растенията достигнат дължина 30-40 см, се завързват за теловете. Върховете на стъблата се прищипват при дължина на растенията 2-3 м. На всяко се оставят по 10-12 плода за изхранване.
    Когато узреят, плодовете придобиват жълто-кафява окраска. Мрежестият скелет служи бързо да се освободят семената от узрелия плод, след като се отвори капачето на неговия връх. Семената се изтръскват, гъбите се измиват от слизестата материя и се изсушават на слънце.
Малини

Малини

  • Напояване на малини
  • Поддържа се 75% влажност от ППВ* . Без напояване малината устоява само в райони с над 750мм/кв.м валежи годишно.
    Критични за малината са следните фази на развитие:
    - интензивен растеж;
    - цъфтеж;
    - наедряване на плодовете;
    - узряване на плодовете.

    *ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
страница
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11