Маслина

Маслина

  • Отглеждане на маслина
  • На дървото има два вида цветове: съвършеният цвят, който съдържа както мъжките, така и женските части, и мъжки цветове само с тичинки. При наличието на 2 и повече дървото може да опраши кръстосано, което ще доведе до увеличаването на реколтата. Но получаването на плодове с високо качество и голямо количество се случват само при наличието на сорт-опрашител. Плодът е зелен с костилка, който след пълното си узряване променя цвета си в тъмен или черен. Формата му е кръгла или овална, издължена. От момента на опрашването до достигането на характерния размер на плодовете трябва да минат 90-100 дни.
    Маслината се нуждае от продължителен топъл период за пълното узряване на плодовете. Затова през пролетта маслиновото дърво трябва да се държи в оранжерия до настъпването на горещите дни и топлите нощи. Маслините обичат слънцето. Затова трябва да се поставят на топло, слънчево място, където ще се чувстват прекрасно. Цъфтежът им започва през май-юни, когато температурата е по-висока от 18ºС. Маслини могат да се отглеждат навън на места, където зимните температури не падат под -10ºС. При минус 12-17ºС ще замръзнат клонките, а при минус 20-21ºС дървото загива напълно.
    Маслините се пресаждат до четвъртата си година ежегодно. След това се прави пресаждане веднъж на 3 години или се изважда горния почвен слой в саксията и се подменя с нов.
    Маслината расте практически във всякаква въздухо- и влагопроницаема почва с реакция до рН 8,5. В субстрата трябва да се добавят парчета наситнени дървени въглища.
Мащерка

Мащерка

  • Отглеждане на мащерка
  •  Най-добре мащерката се отглежда топли слънчеви терени с добре дренирана почва.
    Обикновено мащерката се засажда през пролетта и следователно расте като многогодишно растение.
    Мащерката може да се размножава чрез семена, резници или разделяне на коренищата.
    Растението понася благоприятно засушавания и отреагира добре на наторяване с органични и минерални торове.
    Изискванията към почвената влажност се увеличават през периода на разсаждане. За да контролирате влажността, е препоръчително да използвате системи за капково напояване.
    Мащерката може да издържа на големи застудявания и в диво състояние може да срещне по високите планински части.
Мента

Мента

  • Отглеждане на мента
  • Повечето видове мента обичат влагата, затова трябва да бъдат напоявани. Най-добрият метод е капковото напояване.
    Ментата достига височина до 120см и може да се разпространи в неограничена по размер територия. Растението предпочита хладни, влажни и частично засенчени места., но може да вирее и на пряка слънчева светлина. Расте бързо и инвазивно. За да контролирате растежа на ментата в открити пространства, трябва да засаждате растенията в бездънни съдове дълбоко в почвата или надземно във варели.
    Ментата се нуждае от редовно наторяване с комбинирани минерални торове.
    Размножава се вегетативно чрез засаждане на коренища. Извършва се през втората половина на Октомври. През вегетацията ментовите насаждения се окопават 4-5 пъти на дълбочина 10-12см. Най-добре е прибирането на готовите растения да става в сухо, тихо и слънчево време. Разстилат се на чисти площадки за изсушаване около две денонощия.
Моркови

Морков

  • Отглеждане на моркови
  • Най-подходящи за морковите са дълбоките, глинесто-песьчливи, структурни, богати с органични вещества и чисти от плевели почви. Преди основната обработка в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи се внасят 15-20 кг фосфорни и 10-15 кг калиеви торове на декар.
    Отглеждането на морковите на лехо-браздова повърхност с висока равна леха отговаря най-добре на биологичните им изисквания.

    Оптималната температура за поникване на морковите е 18-25°С, но макар и бавно те поникват за 20-30 дни при температура 4-5°С. Морковите понасят спадане на температурата до -3-4°С за кратко време. Оптималната температура за растеж и развитие на морковите е 23-25°С. При много ниска температура по време на вегетацията кореноплодите остават бледо зеленикаво-жълти. При температура над оптималната остават дребни, груби и с неравна повърхност.

    Ранното пролетно производство на моркови с предзимно засяване е сравнително най-ограничено, но твърде перспективно, особено в по-южните и по-топли райони на страната. Чрез него се постига изтегляне на производството на моркови с около месец напред в сравнение с типичното ранно полско производство на моркови. Постига се и по-рационално използване на влагата в почвата, създадена от валежите през зимата.

    Късното полско производство на моркови е основно производствено направление у нас. Характерно за него е, че образуването на кореноплоди е през септември и октомври, когато климатичните условия са близки до биологичните изисквания на растенията. Ето защо при късното полско производство на моркови се получава продукция с най-високо качество, както за консумация в прясно състояние, така и за преработка. Една част от кореноплодите се съхраняват и се предлагат на пазара през зимните месеци.
  •  
  • Напояване на моркови
  • Общото количество вода, което морковите изразходват за транспирация и се изпарява от почвата от един декар площ при нормална гъстота на растенията за една година е 500 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони количеството на валежите за една година е 400-550 куб.м. – недостатъчно за осигуряване на нормален воден режим за годината. В различните фази от развитието на морковите изискванията към влагата в почвата са различни. Най-високи са изискванията на морковите към влагата по време на поникването и началните фази на развитие. Морковите изискват умерена, но постоянна влажност на почвата. Колебанията във влажнотта на почвата предизвикват напукване на кореноплодите.
    За да се регулира и осигурява необходимото количество почвена влажност, е най-добре да се използват системи за капково напояване.
  •  
  • Засаждане на моркови
  • Засаждането на морковите зависи от насоката на производство.
    За ранното предзимно засаждането се извършва през първата половина на декември.
    За ранното пролетно – от 20 февруари до 10 март.
    За късното производство засаждането е през първата половина на юни.

    На големи площи семената се засяват със сеялка за точна сеитба на дълбочина 1,5-2 см при средно тежки и тежки почви и до 3 см при леки почви.

    На малки площи може да се отглеждат моркови на заравнени тирове (30 см широки). Засаждането на морковите се извършва разпръснато или на 3 реда на разстояние 10-12 см ред от ред. При разпръснатия посев сеитбената норма е 0,8-1 кг семе на декар.

    Кореноплодите от предзимните и ранните пролетни посеви се прибират около 100 дни след засяването, а от късните - през втората половина на септември до края на ноември механизирано.
    От малки площи кореноплодите се изваждат чрез изскубване или с вила.
Патладжан

Патладжан

  • Отглеждане на патладжан
  • Оптималната температура за растеж и развитие на патладжана е 20-30ºС. Под 15ºС семената не никнат, цветовете и завръзите окапват. Не понасят температури над 35ºС.

    За нормалното развитие на растенията оптималната почвената влажност е 80-90%. В зависимост от фазите на развитие те променят своите изисквания към влагата. За регулиране на почвената влажност е най-добре да се използват системи за капково напояване.

    Патладжанът изисква плодородна, богата с органични вещества, топла, водопропусклива и рохкава, песъчливо-глинеста и черноземна почва.
  •  
  • Засаждане на патладжан
  • В тропически и субтропически климати патладжанът може да се засажда направо в градината. В умерени климати патладжаните растат по-добре, ако се разсадят в градината след като мразовете престанат. Разсадът се засява обикновено осем до десет седмици преди края на мразовете.
    Растенията се засаждат на разстояние 45-60 см в зависимост от сорта и на 60-90 см между редовете в зависимост от използваното оборудване. Завиването би помогнало да се запази влагата и да се предотвратят появата на плевели и гъбичните заболявания. Плодовете обикновено се отрязват от растението непосредствено над чашката поради полудървесните стъбла.
страница
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11