По дейности 
Пипер
- Отглеждане на пипер
-
Пиперът е топлолюбиво растение. Развива се нормално в райони където сумарната температура за периода на вегетацията (май-октомври) е не под 3000°С. Семената на пипера покълват при температура над 12°С. Температура под 12°С причинява физиологични смущения на поникналите растения. При температура под 16°С спира нормалното поленообразуване, а при температура под 18°С растежа се забавя.
Оптималната температура за растеж и развитие на пипера е 18-25°С. Възрастните добре закалени растения понасят до -2°С, докато младите загиват при темпаратура около -0.5°С. Температура над 35°С се отразява неблагоприятно върху растежа, развитието и плододаването на пипера.
Обича богата, топла, с неутрална реакция почва. Най-подходяща е песъчливо-глинестата или глинесто-песъчливата почва.
При климатичните условия на България, за да се осигури нормален добив, пиперът се нуждае от напояване. Общото количество вода, което растенията използват за транспирация и се изпарява от почвата от един декар, при нормална гъстота на растенията за една година е 650-700 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони, количеството на валежите в различните райони на страната за една година варира от 400-550 куб.м. Това предизвиква нуждата от напояване, за да се осигури нормален добив. При ниска влажност на почвата и въздуха, листата увяхват и загиват, окапват цветовете, спира плодообразуването, плодовете остават дребни и изкривени. При много висока влажност листата пожълтяват и завяхват, поради влошен въздушно-газов режим в почвата.
- Напояване на пипер
-
При засаждане на открито първото напояване се извършва при засаждането на растенията. Второто – 5-6 дни след засаждането с 15-20 куб.м./дка.
До първата беритба, дължината на междуполивния период е 12-15 дни, поливната норма 25-30 куб.м/дка. С нарастването на растенията и началото на беритбата, и покачването на температурите, междуполивния период се намалява до 6-8 дни, а поливната норма се увеличава на 35-40 куб.м/дка. Не се допуска силно засушаване, нито преовлажняване на почвата. За регулиране на почвената влажност е най-добре да се използва капковото напояване.
- Засаждане и беритба на пипер
-
Пиперът се отглежда предимно чрез разсад. Необходимо условие за получаването на качествен разсад е поддържането на оптимална температура и влажност на почвата, тя трябва и да е чиста от плевели, а също и добре разрохкана. Около десет дни преди засаждане разсадът се отглежда при по-ниска температура и влажност. Разсадът се изнася на открито, след като е преминала опасността от късни пролетни слани, към които пиперът е много чувствителен.
Беритбата започва, когато плодовете са достигнали максималния си размер и тегло и имат добре изразен типичен външен вид и вкусови качества. Също така се берат и плодовете, които са нестандартни, нападнати от болести или неприятели, за да не изтощават растенията и разнасят зараза. Тя трябва да се извършва внимателно, защото при небрежно бране се откъсват листа и клонки. Това води до задържане развитието на растението и намаляване на добива.
Праз лук
- Отглеждане на праз
-
Празът е светлолюбиво и студоустойчиво растение. Семената му започват да поникват при 2-5° С, а оптималната температура е 18-20° С. Добре вкоренените растения лесно презимуват под снежната покривка и издържат значително понижаване на температурата. Върху открити места обаче и без снежна покривка при температура под -15°С растенията лесно измръзват.
Празът е изключително влаголюбиво растение и изисква редовно напояване. Най-добрият метод за това е капковото напояване.
Подходящи почви за отглеждане на праза са дълбоките, влагоемни и богати на органични вещества песъчливо-глинести почви.
Празът може да бъде отгледан чрез предварително произведен разсад или чрез пряка сеитба на семената. Разсадът се отглежда на открита леха с южно изложение и защитена от ветровете. Семената се засяват по възможност по-рано напролет. За 1 кв. м се изразходват 8-10 г. При нормални условия и добри грижи разсадът е готов за засаждане през първата половина на юни. Засажда се не по-късно от средата на юли.
Праскова
- Засаждане на прасковата
-
Преди да се засадят прасковени дървета, мястото трябва да се почисти от растения и камъни. Риголването на терена е задължително. Работи се на 50-70 см дълбочина, като се внасят 80-100 кг калиев, 150-160 кг фосфорен и 3-5 т органичен тор на всеки декар. Ако се засаждa праскова в двор, то тогава се изкопават ямки с размери 80х80 смили 100х100 см с дълбочина 60 см. В тях се внасят по 10-15 кг оборски тор, 1-2 кг калиев и 2-3 кг фосфорен тор, които се размесват добре с изкопаната почва. След това част от нея се посипва на дъното на ямата, а с останалата се покриват корените на дървото.Разстоянията, на които ще се засаждат фиданките, се определят от условията, в които тя ще се развива (почва, влажност), както и от подложката, типа корона, която ще бъде формирана, и от сорта. Чашовидната корона задължително изисква разстояние между редовете от 5-6 см, а между дърветата – 3-5 м. Прасковите, формирани със свободно растяща корона, се нуждаят от по-малко място – по около 2-3 м между тях.Прасковеното дърво се засажда предимно през есента, особено, ако короната му ще е свободно растяща, тъй като то се събужда за живот много рано през пролетта.Фиданката се поставя на няколко сантиметра над кореновата шийка в ямата, като мястото на присаждане е на няколко сантиметра над повърхността на терена. При засаждането корените на прасковата не се съкращават. Те трябва да са свежи и да се разпределят така в дупката, че да не се преплитат и извиват нагоре. Покриват се с останалата част от извадената почва, притъпква се и се полива с 20-30 л на дърво. Можете да се мулчира отгоре околостъблената чаша с оборски тор или друг материал.
- Торене на прасковата
-
Прасковата е култура, чието развитие се влияе много от наличието на хранителни вещества в почвата. Има ли ги, дървото расте силно, образуват се достатъчно смесени клонки, върху които плододава. Тори се с азотни, калиеви и фосфорни торове, и се внасят и органични смеси, като се има предвид, че азотните торове се разпръскват повърхностно, а оборският, фосфорните и калиевите торове се заорават в почвата.Важно е да се знае, че 2-3 години непосредствено след засаждането, прасковите се подхранват само с азот, който се внася в околостъблените чаши на дърветата. Именно азотът е един от най-важните елементи, които осигуряват на дървото силен растеж. То образува по-едри листа, залагат се повече плодни пъпки за следващата реколта и се повишава студоустойчивостта му. Обикновено азотът се внася на две равни части. Първата се внася през първите месеци от годината (февруари-март), а втората – към края на март- началото на юни.Фосфорът също е от значение за развитието на дървото, но тъй като се намира в по-голямо количество в почвата, трябва да се внася по-ограничено.Калият обаче е много важен елемент и благодарение на редовното торене, прасковата издържа на големи студове. Липсва ли в почвата, плодовете са дребни, а цветните и плодните пъпки са малко.Положителният ефект от внасянето на оборски тор в прасковената градина е неоспорим, тъй като благодарение на него се подобрява структурата на почвата, обогатява се с всички елементи и се подобрява работата на фосфора и калия.
Пъпеши
- Напояване на пъпеши
-
Напояването на пъпешите се извършва винаги, когато е необходимо, за да се поддържа нормална влага в почвата. Условно се приемат няколко задължителни поливки.
Първа поливка. Извършва се при нужда преди поникване на растенията.
Втора поливка. Извършва се в началото на цъфтежа, като по време на цъфтежа се поддържа умерена влага на почвата.
Следващи поливки. Извършват се при формирането на първите плодове. Поддържа се 70-80% от ППВ* почвена влажност.
Поддържа се постоянна влажност на почвата, не се допуска продължително засушаване.
Поливките се извършват с 30-40куб.м. вода на декар, без да се преовлажнява почвата.
*ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
Риган
- Отглеждане на риган
-
Риганът може да се отглежда на всякакви почви. За предпочитане са по-леките с достатъчно хранителни вещества почви. Риганът обича откритите и слънчеви места. Той е студоустойчиво растение и в края на февруари започва вегетацията. През вегетационният период е необходимо непрекъснато напояване. Най-добре е да се използва капковото напояване.
Размножава се със семена. Засява се направо на постоянно, след предварителна подготовка на почвата. Може да се произведе рано напролет разсад в парник, който се използва за засаждане. Засяването трябва да се извърши редово на разстояние 70см ред от ред и 25 см между растенията. Дълбочината на заравяне на семената в почвата не трябва да бъде повече от 2-3 см.
Риганът се бере по време на масов цъфтеж, започвайки от втората година. Растенията се режат на височина 15-20 см от повърхността на почвана, така че стъблата да са колкото може по-малко.
