Amaranthus

Амарантус

по материали от gradinata.bg

Щирът е един от най-досадните плевели. Всеки градинар се старае дори стръкче от него да не остане между цветята и зеленчуците му. За братовчеда му обаче, с когото носят еднакви имена - Амарантус (Amaranthus), се полагат всякакви грижи, за да расте и краси градините. Като декоративно растение се използва най-вече опашатият амарантус (A. сaudatus). Той произхожда от тропическите области и не издържа и най-леките слани,затова се отглежда като едногодишен. Красиви са всичките му части - и зелените или пурпурни листа, и тъмночервените или малинови цветове. Самите цветчета са дребни и са събрани в плътни клъбца, които на свой ред са подредени в дълги увиснали съцветия. Има разновидности със зелено-бели съцветия, както и с чисто бели или жълти. Особено красива е мънистената форма на амарантуса, при която съцветията изглеждат като мъниста, нанизани на тънкото стъбло.

Амарантусите са бързорастящи растения, които изискват много топлина и слънчева светлина. Предпочитат леки и богати на хранителни вещества почви. Засяват се в градината към края на април. През юни-юли се появяват съцветията, които нарастват непрекъснато и до есента вече се влачат по земята. Ако отглеждаме някой от ниските сортове, щом се застуди, може да го внесем в саксия в стаята, където ще продължи да расте и цъфти.

Понякога поради известна външна прилика амарантусът се бърка с целозията и с акалифата, но те са съвсем различни растения.

Температура: Умерено топло.

Светлина: Пряко слънце или лека сянка.

Вода: Поливайте обилно от пролетта до есента.

Влажност на въздуха: Няма претенции.

Размножаване: През пролетта засейте семена.