Ерика

по материали от gradinata.bg

Думата ерика извиква у нас представа за компактно растение с игловидни листенца и цветове камбанки, което не понася варовита почва и е високо около 20 см. Ериките достигат височина от няколко сантиметра до над 3 м. Използват се в алпинеума, като почвопокривни и като единични растения. Някои растат и във варовита почва. Ако избирате внимателно, може да си направите леха, в която непрекъснато да има цъфнал цвят. Основните правила са да избирате подходящи видове, да засаждате стабилно и всяка година в края на пролетта да мулчирате с торф.

Сортове. При покупката се водете от височината, която се очаква да достигне растението, а не от красотата му в саксията. Ако искате единичен храст, изберете Е. arborea (2,5-3,5 м, цъфти март-април) и две по-малки ерики, които понасят варовика- Е. terminalis (1,8-2,5 м, цъфти юли - септември) и Е. mediterranea (90 см-1,5 м, цъфти март - май). Ако ви трябва храст с височина 45-60 см, изберете Е. vagans (цъфти юли - октомври) или Е. darleyensis (цъфти ноември - април).

Най-популярните ерики са нискорастящи и почвопокривни. Има много прекрасни сортове на Е. сагпеа (цъфти януари - април) с багра от чисто бяла до тъмночервена. Е. cinerea (цъфти юни - септември) също има много сортове с бяла до почти черна багра. Е. tetralix (цъфти юни - октомври) е със сиви листа.

Място и почва. Почва с добри дренажни свойства, за предпочитане е яркото слънце. Доба­вете торф при засаждане.

Подкастряне. Леко подкастрете растенията, веднага след като цветовете повехнат. Намалете височината на издължените клонки, но не режете вдървенели клончета. Прекалено високите ерики подкастрете през април.

Размножаване. Чрез отводки или зелени резници (2-5 см) в сандъче под стъкло през лятото.