Луфа

по материали от agrosaveti.com

Луфата (Luffa) е едногодишно стелещо се растение от сем. Тиквови. Използва се като техническо, влакнодайно, маслодайно, зеленчуково и лекарствено растение. Отглеждат се 2 културни вида – цилиндрична и ръбеста луфа.

Луфата произхожда от Югоизточна Азия. Цилиндричната е разпространена в Югоизточна Азия, Южна Америка и Южна Африка, а ръбестата – в Югозападна Азия и Северна Америка. В България е внесена около 1012 г. 

Луфата има добре развита коренова система, която достига дълбочина 1 м. Стъблата са влачещи се, дълги до няколко метра. Листата са с дълги дръжки и едри петури с длановидна форма. Растението е разделнополово. Плодовете на цилиндричната са гладки и естествено удължени. Дълги са средно около 40 см и са дебели около 10 см. Плодовете на ръбестата луфа са конусовидни, с 10 надлъжни ребра и по-дребни - дълги около 25 см. Семената им са яйцевидни и гладки. Плодовете съдържат тритерпеноиди, а семената – около 20 на сто масло. В някои страни месестата част на незрелите плодове се консумира. Когато узреят тя е осеяна с мрежест скелет от твърди жилки и влакна и може да се използва за растителни гъби, пантофи, дюшеци, изтривалки. От семената се получава масло, което се прави сапун.