-
Лозя
-
- Лозя
-
Овошки
-
- Бадем
- Вишни
- Дюля
- Кайсия
- Кестен
- Круша
- Лешник
- Маслина
- Мушмула
- Орех
- Праскова
- Сливa
- Смокиня
- Фейхоа
- Череши
- Ябълка
-
Ягодоплодни
-
- Бодливо грозде
- Боровинка
- Къпини
- Малини
- Облепиха
- Френско грозде
- Френско черно грозде, касис
- Ягоди
-
Зеленчуци
-
- Алабаш
- Артишок
- Аспержи
- Бакла
- Бамя
- Броколи
- Брюкселско зеле
- Грах
- Диня
- Домати
- Жен-шен
- Захарна царевица
- Зеле
- Земна ябълка
- Картоф
- Карфиол
- Китайско зеле
- Кладница
- Краставици
- Лук
- Луфа
- Морков
- Овесен корен
- Патладжан
- Пипер
- Праз лук
- Пъпеши
- Репичка
- Ряпа
- Салата (Маруля)
- Сладък корен
- Спанак
- Тиква
- Фасул (Боб)
- Физалис
- Целина
- Цикория
- Червено цвекло
- Чесън
-
Райграс, трева и тревни смески
-
- Райграс
- Трева
-
Декоративни храсти и дървета
-
- Абелия
- Акация
- Амарантус
- Астилбе
- Берберис
- Борония
- Бреза
- Бряст
- Будлея
- Бук
- Бъз
- Бяла акация
- Вайгела
- Вертикордия
- Върба
- Габър
- Гениста (Жълтуга)
- Гинко Билоба
- Глог
- Градински жасмин
- Дабеция
- Декоративна къпина
- Дъб
- Дървовиден божур
- Дяволска уста
- Евкалипт
- Екзохорда
- Енкиантус
- Енчец
- Ерика
- Жасмин
- Жълто прозориче (Очиболец)
- Зеленика
- Златен дъжд
- Илекс
- Индигофера
- Каептуново масло
- Каликарпа
- Калина
- Камелия
- Котинус (Смрадлика)
- Круша
- Лавандула
- Лавър (Дафинов лист)
- Лептоспермум
- Леска
- Леукоспермум
- Лимониум розов
- Липа
- Лоницера (Орлови нокти)
- Люляк
- Магнолия
- Махония
- Мимоза
- Нейлия
- Ниса
- Нотофагус
- Обичка
- Олеария
- Орех
- Палми
- Пираканта
- Прещип
- Прунус (Декоративна слива)
- Рододендрон
- Розмарин
- Седум (Дебелец)
- Сладък кестен
- Смрадлика
- Снежноплодник (Симфорикарпос)
- Спирея
- Тамарикс
- Топола
- Триптомен
- Форзиция
- Фотиния
- Френско грозде
- Хамамелис
- Хибискус
- Хортензия
- Церцис (Дървото на Юда)
- Цистус (Скална роза)
- Цитизус (Зановец)
- Черница
- Чинар (Платан)
- Чойзия
- Юка
- Японски клен
- Ясен
-
Саксийни и градински растения
-
- Otacanthus coeruleus
- Waratah
- Агапантус (Африканска лилия)
- Агератум
- Азалия
- Алена лобелия
- Алое
- Алпиния
- Алстромерия
- Анафалис
- Анемония (Анемона)
- Антуриум
- Армерия
- Асклепиас тубероза
- Астра (Богородичка/Димитровче)
- Бамбук на щастието (Драцена сандериана)
- Банксия
- Бегония
- Бландфордия
- Блестяща еуфорбия
- Бовардия
- Божур
- Брадат карамфил
- Брасика (Декоративно зеле)
- Бръшлян
- Бувардия
- Бял крем
- Валота
- Ванда
- Вербена (Върбинка)
- Вероника
- Вечерница
- Гайлардия
- Гарвански лук (Орнитогалум)
- Гардения
- Гастерия
- Гербер
- Гипсофила (Mишорка)
- Гладиола
- Глоба
- Глориоза
- Годеция
- Гомфрена
- Градински смил
- Градински чай
- Гърлица
- Далия
- Дамско сърце (Дицентра)
- Декоративен лук
- Декоративен тютюн (Никотиана)
- Дендробиум
- Дифенбахия
- Дороникум (Жълта маргаритка)
- Драцена
- Евкомис (Еукомис)
- Еленови рога
- Еремурус
- Есенен хелениум
- Еуфорбия
- Еухарис (Амазонска лилия)
- Ехмея
- Жасмин
- Живи камъчета
- Зарниче (Астранция мейджър)
- Зебрина
- Змийска глава
- Зюмбюл
- Иберис
- Иглика (Примула)
- Иксия
- Иксора
- Иланг-иланг
- Ирис
- Ирис (Перуника)
- Кала
- Каланхое
- Камбанка
- Камбрия
- Кандилка (Аквилегия)
- Карамфил
- Катлея
- Кенгурово цвете
- Китайска роза
- Кичуреста камбанка
- Книфофия
- Кокиче
- Коледна звезда
- Копривка
- Космос
- Костус
- Кринум
- Кученце
- Лаватера
- Лале
- Лиатрис (Канзаско перо)
- Лизиантус (Еустома)
- Лизимахия (Ленивче)
- Лилиум
- Лихнис
- Лофофора
- Лупина
- Лютиче (Ранункулус)
- Малопе
- Мамилария
- Миризливо секирче
- Молуцела
- Момина сълза
- Монарда (Бергамот)
- Монстера
- Монтбретия (Крокосмия)
- Муза (банан)
- Налба (Английско мушкато)
- Напръстник
- Нар
- Нарцис
- Невен
- Неорегелия
- Нерине
- Нигела (Челебитка)
- Нидулариум
- Олеандър (Зокум)
- Онцидиум
- Османтус
- Палма
- Панкрациум (Пясъчна лилия)
- Папрат
- Паричка
- Пасифлора
- Пафиопедилум
- Пахистахис
- Пеларгониум (Гераниум)
- Пенстемон
- Пламъче
- Платикодон
- Протея
- Птерис
- Пустинни кактуси
- Ралица
- Роза
- Рудбекия
- Руелия
- Сагова палма
- Самакитка
- Сандерсония
- Сарациния
- Сидалцея
- Скабиоза (Игленик)
- Слънчоглед
- Солидастер
- Спатифилум
- Стайна теменужка (Африканска виолетка)
- Стефанотис
- Стрелиция (Райска птица)
- Сукулент
- Сциндапсус
- Така
- Трахелиум
- Трителея (Бродиея)
- Тритония
- Трицветна Теменуга
- Трициртис
- Тубероза
- Турта (Тагетес)
- Фалаенопсис
- Фаукария
- Физостегия
- Фикус
- Филодендрон
- Флокс
- Фломис
- Фолиаге
- Фрезия
- Фритилария
- Хамелауциум (Bосъчно цвете)
- Хеликония
- Хелиопсис
- Хелиптерум
- Хипеаструм
- Хортензия
- Хризантема
- Целозия (Петльов гребен)
- Центрантус (Кентрантус)
- Циганче
- Циклама
- Цимбидиум
- Циния
- Чимшир
- Шапиче
- Шафранка
- Шефлера
- Шибой
- Юанулоа
- Японска аралия
-
Рязан Цвят
-
- Алстромерия
- Антуриум
- Гербер
- Гладиола
- Далия
- Кала
- Китайска роза (Хибискус)
- Лале
- Лилиум
- Люляк
- Момина сълза
- Нарцис
- Роза
- Фрезия
-
Подправки | Билки | Диворастящи цветя
-
- Безсмъртниче
- Бял равнец
- Вратига
- Джоджен
- Дъбравник
- Еделвайс
- Ерингиум/Ветрогон
- Жълт равнец
- Жълтеникава резеда
- Звъника (Жълт кантарион)
- Кимион
- Копър
- Кориандър
- Краспедия
- Кукуряк
- Лайка
- Лонас
- Лопен
- Магданоз
- Мак
- Мащерка
- Мента
- Метличина
- Обичниче
- Паламида
- Пащърнак
- Планински божур (Тролиус)
- Риган
- Сапунче
- Синчец
- Синя метличина
- Слез
- Смрадлика
- Тинтява
- Урока (кръглолистна)
- Хрян
- Челядник
- Чубрица
Лешник
Лешник (Corylus maxima)
Лешникът е разпространен в Мала Азия и на Балканите. Като културно орехоплодно растение се отглежда от антични времена. Расте във вид на голям храст с височина до 10 метра, със сивеещи клонки, като младите са мъхести. Листата са кръгли или широкоовални с размери 12х10 см. Имат сърцевидна основа, остър и къс връх,като отдолу по жилките са мъхести,а по края са назъбени.Дръжките са покрити с власинки и прилистниците са ланцетни. Мъжките реси са дълги до 10 см. Плодовете са в китка и броят им достига до 8 във всяка.
Лешникът расте бързо. Към достойнствата му могат да се отнесат дълголетието, зимоустойчивостта, сенкоустойчивостта и декоративността.
Температура
Дървото изисква добро слънчево осветяване, но не понася добре горещините и летните засушавания. Цъфти още в края на зимата при температура над 10°С, като мъжките цветове цъфтят до 30 дни ,а женските - по-дълго (40-50 дни). Лешникът е сравнително студоустойчив в зимния покой, но цветовете се повреждат при температура около -5°С.
Влага и почвени условия
Лешникът успява навсякъде в страната, ако има достатъчна почвена и въздушна влага. Подходящи за него са планинските и полупланинските райони със северно изложение, с леки, глинесто-песъчливи и богати на хранителни вещества почви. Не понася заблатените, засолените, а също така и бедните и сухите терени. Не е проблем, ако не може да се осигури напояване на растението. То е достатъчно сухоустойчиво. Затова поливане се прави само в особено засушливите периоди на годината първо на младите растения, и то веднага след засаждането в почвата. Най-подходящият метод за напояване е капковото напояване.
Полезни съвети
- Отглеждане на лешник
-
Засаждането на лешника става през есента. Първо се прави яма 60х50 см, в която се внася угнил оборски тор (до 10-15 кг) и минерални торове (200 г суперфосфат и 50 г калиев сулфат) и се добавя плодородна почва от горния хумусен слой. Фиданките се садят, след като се подрежат, а корените се топят в глина и тор и се разполагат в ямките. Растенията трябва да се намират най-малко на 4-5 м разстояние. Поливат се обилно. Пристволните кръгове трябва да се разрохкват, но не дълбоко, и да се мулчират, например с окосена трева. В засушливи години растенията рядко се поливат. Веднъж на 2-3 год. се подхранват с органични торове и ежегодно с минерални торове. Когато се формират завръзите, е желателно подхранване с шербет. За нормалния растеж и развитие на храста трябва редовно да се прави резитба, за да се прорежда и да остават само 8-10 стебла.
За доброто презимуване на растенията се препоръчва през есента нискорастящите клонки да се покриват с почва или да се укриват със сняг.
- Резитба на лешник
-
Голямо значение за лешника има формиращата резитба. Тъй като това растение е светлолюбиво, цялата корона трябва да има достъп до светлина и въздух.
• Първи начин на резитба:
В сгъстените храсти се изрязват средните излишни клонки. Често страничните клонки се изкривяват встрани и се закрепват в това положение с тел. Получава се нещо като зелена „ваза” от средата, която има достъп на светлина и въздух.
• Втори начин:
Стволовете се завръзват, като се отклоняват наляво или надясно към два алуминиеви тела, които минават встрани от храста на височина 1,2 – 1,5 м от земята. Профилът на храста в този случай изглежда V-образно. Това по същество е шпалирна формировка, тъй като се прилага и при малините и лозето. При нея храстът заема по-малко място, отколкото при първата. За един храст най-добре е да се приложи първата формировка.
• Трети начин:
Може да се приложи експериментално. При него храстът придобива формата на дърво с един ствол, като останалите издънки се съкращават малко над повърхността. Стволът много бързо израства, покрива се с плодни клонки и на четвъртата година от живота си дава първата реколта. Обилният достъп на хранителни вещества, свободният достъп на светлина и въздух до короната обуславят и добрите ежегодни реколти, които могат да се получат. След 15 години, когато лешникът започва да старее и да намалява плододаването му, се взима отвод в съседство на старото растение. След това ще се появи млад храст, който по-късно без пресаждане ще може да се отгледа по едностволовата схема.
Една от постоянните грижи на градинарите е осветлението на короната на лешника, особено вътре в храста. При резитбата трябва да се отчете, че голяма част от цветните пъпки се намират на края на обрастващата дървесина. По тази причина трябва да се отстраняват с ножицата само засъхналите, старите и силно сгъстяващите се клонки от храста. Дори лешниковият храст да живее дълго, на 15-20 години обрастващите клонки започват да засъхват, от което се понижават добивите. Тогава трябва да подмладите храста. Това се прави постепенно, като се изрязват 1-2 от старите скелетни клони в годината възможно най-близо до земята, в ранна пролет, преди сокодвижението.
- Размножаване на лешник
- Лешникът се отнася към опрашваните от вятъра растения. За добра реколта е препоръчително да се засади повече от един екземпляр. Може да се използва и метода на изкуственото опрашване. За тази цел в средата на храстите, по-близо до женските съцветия, се поставят отрязани мъжки реси. Може да се постъпи и по друг начин: отрязват се реси и леко се потърква с тях женския плодник. Като правило мъжките реси цъфтят преди женските съцветия. В такъв случай трябва предварително да се събере прашец, като се откъснат ресите и се приберат в хартиен пакет. Не трябва да се държат дори и няколко минути на слънце, защото ще загинат. Пакетът се съхранява в хладилник при температура около 0°, докато не се покажат червените плодници. Тогава може с мека акварелна четка да се вземе прашец от плика и да се нанесе на близалцето на плодника. При малки храсти лешници този метод е удобен и надежден. Времето за опрашване на цъфтящият храст е съвсем малко- около 15 – 20 минути.