-
Лозя
-
- Лозя
-
Овошки
-
- Бадем
- Вишни
- Дюля
- Кайсия
- Кестен
- Круша
- Лешник
- Маслина
- Мушмула
- Орех
- Праскова
- Сливa
- Смокиня
- Фейхоа
- Череши
- Ябълка
-
Ягодоплодни
-
- Бодливо грозде
- Боровинка
- Къпини
- Малини
- Облепиха
- Френско грозде
- Френско черно грозде, касис
- Ягоди
-
Зеленчуци
-
- Алабаш
- Артишок
- Аспержи
- Бакла
- Бамя
- Броколи
- Брюкселско зеле
- Грах
- Диня
- Домати
- Жен-шен
- Захарна царевица
- Зеле
- Земна ябълка
- Картоф
- Карфиол
- Китайско зеле
- Кладница
- Краставици
- Лук
- Луфа
- Морков
- Овесен корен
- Патладжан
- Пипер
- Праз лук
- Пъпеши
- Репичка
- Ряпа
- Салата (Маруля)
- Сладък корен
- Спанак
- Тиква
- Фасул (Боб)
- Физалис
- Целина
- Цикория
- Червено цвекло
- Чесън
-
Райграс, трева и тревни смески
-
- Райграс
- Трева
-
Декоративни храсти и дървета
-
- Абелия
- Акация
- Амарантус
- Астилбе
- Берберис
- Борония
- Бреза
- Бряст
- Будлея
- Бук
- Бъз
- Бяла акация
- Вайгела
- Вертикордия
- Върба
- Габър
- Гениста (Жълтуга)
- Гинко Билоба
- Глог
- Градински жасмин
- Дабеция
- Декоративна къпина
- Дъб
- Дървовиден божур
- Дяволска уста
- Евкалипт
- Екзохорда
- Енкиантус
- Енчец
- Ерика
- Жасмин
- Жълто прозориче (Очиболец)
- Зеленика
- Златен дъжд
- Илекс
- Индигофера
- Каептуново масло
- Каликарпа
- Калина
- Камелия
- Котинус (Смрадлика)
- Круша
- Лавандула
- Лавър (Дафинов лист)
- Лептоспермум
- Леска
- Леукоспермум
- Лимониум розов
- Липа
- Лоницера (Орлови нокти)
- Люляк
- Магнолия
- Махония
- Мимоза
- Нейлия
- Ниса
- Нотофагус
- Обичка
- Олеария
- Орех
- Палми
- Пираканта
- Прещип
- Прунус (Декоративна слива)
- Рододендрон
- Розмарин
- Седум (Дебелец)
- Сладък кестен
- Смрадлика
- Снежноплодник (Симфорикарпос)
- Спирея
- Тамарикс
- Топола
- Триптомен
- Форзиция
- Фотиния
- Френско грозде
- Хамамелис
- Хибискус
- Хортензия
- Церцис (Дървото на Юда)
- Цистус (Скална роза)
- Цитизус (Зановец)
- Черница
- Чинар (Платан)
- Чойзия
- Юка
- Японски клен
- Ясен
-
Саксийни и градински растения
-
- Otacanthus coeruleus
- Waratah
- Агапантус (Африканска лилия)
- Агератум
- Азалия
- Алена лобелия
- Алое
- Алпиния
- Алстромерия
- Анафалис
- Анемония (Анемона)
- Антуриум
- Армерия
- Асклепиас тубероза
- Астра (Богородичка/Димитровче)
- Бамбук на щастието (Драцена сандериана)
- Банксия
- Бегония
- Бландфордия
- Блестяща еуфорбия
- Бовардия
- Божур
- Брадат карамфил
- Брасика (Декоративно зеле)
- Бръшлян
- Бувардия
- Бял крем
- Валота
- Ванда
- Вербена (Върбинка)
- Вероника
- Вечерница
- Гайлардия
- Гарвански лук (Орнитогалум)
- Гардения
- Гастерия
- Гербер
- Гипсофила (Mишорка)
- Гладиола
- Глоба
- Глориоза
- Годеция
- Гомфрена
- Градински смил
- Градински чай
- Гърлица
- Далия
- Дамско сърце (Дицентра)
- Декоративен лук
- Декоративен тютюн (Никотиана)
- Дендробиум
- Дифенбахия
- Дороникум (Жълта маргаритка)
- Драцена
- Евкомис (Еукомис)
- Еленови рога
- Еремурус
- Есенен хелениум
- Еуфорбия
- Еухарис (Амазонска лилия)
- Ехмея
- Жасмин
- Живи камъчета
- Зарниче (Астранция мейджър)
- Зебрина
- Змийска глава
- Зюмбюл
- Иберис
- Иглика (Примула)
- Иксия
- Иксора
- Иланг-иланг
- Ирис
- Ирис (Перуника)
- Кала
- Каланхое
- Камбанка
- Камбрия
- Кандилка (Аквилегия)
- Карамфил
- Катлея
- Кенгурово цвете
- Китайска роза
- Кичуреста камбанка
- Книфофия
- Кокиче
- Коледна звезда
- Копривка
- Космос
- Костус
- Кринум
- Кученце
- Лаватера
- Лале
- Лиатрис (Канзаско перо)
- Лизиантус (Еустома)
- Лизимахия (Ленивче)
- Лилиум
- Лихнис
- Лофофора
- Лупина
- Лютиче (Ранункулус)
- Малопе
- Мамилария
- Миризливо секирче
- Молуцела
- Момина сълза
- Монарда (Бергамот)
- Монстера
- Монтбретия (Крокосмия)
- Муза (банан)
- Налба (Английско мушкато)
- Напръстник
- Нар
- Нарцис
- Невен
- Неорегелия
- Нерине
- Нигела (Челебитка)
- Нидулариум
- Олеандър (Зокум)
- Онцидиум
- Османтус
- Палма
- Панкрациум (Пясъчна лилия)
- Папрат
- Паричка
- Пасифлора
- Пафиопедилум
- Пахистахис
- Пеларгониум (Гераниум)
- Пенстемон
- Пламъче
- Платикодон
- Протея
- Птерис
- Пустинни кактуси
- Ралица
- Роза
- Рудбекия
- Руелия
- Сагова палма
- Самакитка
- Сандерсония
- Сарациния
- Сидалцея
- Скабиоза (Игленик)
- Слънчоглед
- Солидастер
- Спатифилум
- Стайна теменужка (Африканска виолетка)
- Стефанотис
- Стрелиция (Райска птица)
- Сукулент
- Сциндапсус
- Така
- Трахелиум
- Трителея (Бродиея)
- Тритония
- Трицветна Теменуга
- Трициртис
- Тубероза
- Турта (Тагетес)
- Фалаенопсис
- Фаукария
- Физостегия
- Фикус
- Филодендрон
- Флокс
- Фломис
- Фолиаге
- Фрезия
- Фритилария
- Хамелауциум (Bосъчно цвете)
- Хеликония
- Хелиопсис
- Хелиптерум
- Хипеаструм
- Хортензия
- Хризантема
- Целозия (Петльов гребен)
- Центрантус (Кентрантус)
- Циганче
- Циклама
- Цимбидиум
- Циния
- Чимшир
- Шапиче
- Шафранка
- Шефлера
- Шибой
- Юанулоа
- Японска аралия
-
Рязан Цвят
-
- Алстромерия
- Антуриум
- Гербер
- Гладиола
- Далия
- Кала
- Китайска роза (Хибискус)
- Лале
- Лилиум
- Люляк
- Момина сълза
- Нарцис
- Роза
- Фрезия
-
Подправки | Билки | Диворастящи цветя
-
- Безсмъртниче
- Бял равнец
- Вратига
- Джоджен
- Дъбравник
- Еделвайс
- Ерингиум/Ветрогон
- Жълт равнец
- Жълтеникава резеда
- Звъника (Жълт кантарион)
- Кимион
- Копър
- Кориандър
- Краспедия
- Кукуряк
- Лайка
- Лонас
- Лопен
- Магданоз
- Мак
- Мащерка
- Мента
- Метличина
- Обичниче
- Паламида
- Пащърнак
- Планински божур (Тролиус)
- Риган
- Сапунче
- Синчец
- Синя метличина
- Слез
- Смрадлика
- Тинтява
- Урока (кръглолистна)
- Хрян
- Челядник
- Чубрица
Сливa
Сливата произхожда от умерените климатични зони на Северното полукълбо, Средиземноморието, Кавказ, Северна Америка, Япония и източен Китай, където и сега се среща в диво състояние, характеризиращи се с мека зима и горещо и сухо лято. Това определя изискванията, които има към факторите на растеж и развитие.Температура. Различните групи и сортове слива, формирани и отглеждани в нашата климатична зона, се развиват и узряват нормално при температурна сума не под 2500°С. По време на зимния покой, сливата понася ниски температути до -32-35°С, а някои сортове - 50°С. След задоволяване на потребностите от студ, със затопляне на времето и развитието на растенията устойчивостта на сливата към ниски температури намаява:
- при неотворени цветове: -1- -5°С
- при пълен цъфтеж: 0.5 - -2.2°С
- при млади завръзи: -1°С.
Активната вегетация при сливата започва при температура над 8-10°С. Температура над 30-35°С действа подтискащо на сливата. Най-чувствителни на ниски температури са плодните пъпки в края на зимата – особено при повратни задържащи се студове.
Влага. Въпреки че понася известна степен на засушаване, особено джанката, сливата е влаголюбиво растение. При липса на достатъчно влага в почвата листата пожълтяват и окапват, плодовете остават дребни с твърда консистенция на плодовото месо. Общото количество вода, което растенията използват за транспирация и се изпарява от почвата от един декар площ при нормална гъстота на растенията за една година е 450-500 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони, количеството на валежите при нашите климатични условия за една година е 400-450 куб.м. По тази причина, за да се получи нормален добив, сливата се нуждае от напояване. Особено критични за сливата са периода на наедряване на плодовете и залагането на плодните пъпки. Липсата на влага, съчетана с ниска атмосферна влажност при някои сортове често води до пригори по листата и окапване на плодовете. Най-добрият метод за напояване на сливи е капковото напояване. От друга страна излишъкът от влага при продължително преовлажняване се отразява неблагоприятно върху растенията и често води и до загиването им. Поливайте разумно посредством капково напояване.
Текст - Васил Малинов
Полезни съвети
- Напояване на сливи
-
Сливата при отглеждане на сухи леки бързо просъхващи почви изисква напояване. Капковото напояване е най-добро за сливата.
Критични за сливата са следните фази на развитие:
- преди цъфтежа през април;
- при нарастване на леторастите и листата – през май;
- след юнското опадане на завръзите – началото на юни;
- големи задушавания през юли и август – при нарастването на плодовете;
- късно есента – при силно засушаване по време на диференцирането на плодните пъпки. Не трябва да се допуска спадане на влагата под 75-80% от ППВ*.
* ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
- Торене на сливи
-
Торенето на сливовите насаждения е гаранция за по-добро развитие и плододаване на овошките.
Добре е торовете да се внасят едновременно с напояването на дръвчетата за по-добро усвояване.
Внасят се азот, фосфор и калий, както и оборски тор, който осигурява наличието и на нужните желязо, манган, бор, молибден, кобалт, цинк. Оптималната азотна норма е около 50 кг амониева селитра на декар или 50 г на квадратен метър. Торът се внася на две равни части – половината през пролетта преди цъфтежа и другата половина – в края на май-началото на юни след опадането на завързите.
Фосфорът се внася в размер около 50-60 кг суперфосфат на декар. Използва се и калиев хлорид около 50-60 кг на декар – той се внася заедно с фосфорните торове като запасяващо торене за срок от три години.
Капковото напояване е най-удачния метод за подаване на разтворими торове към дръвчетата. Посредством капковото напояване торовите частици се разполагат директно в коренообитаемия слой на почвата. Торовете се инжектират в поливната система посредством инжектор. Съществуват и други методи за фертигация.
Сливата се нуждае и от органични торове (оборски тор), които освен основните микроелементи азот, фосфор и калий, съдържат и важните за овощните растения желязо, манган, бор, молибден, кобалт, цинк. Тези торове обогатяват почвата с органични вещества, които съдействат за увеличаване на полезните микроорганизми и за подобряване на почвената структура. Освен това действието им продължава 2-3 години. Най-подходящият срок за внасянето на оборския тор е през есента, но ако се изпусне този момент, това трябва да се направи рано напролет. На по-богати почви, каквито са черноземите, нормата е 2-3 тона на декар за срок от 3 години, а на по-бедните, каквито са сивите горски, нормата може да достигне до 6 тона.
- Засаждане на сливи
-
Засаждането на сливовите дървета става най-често през есента. В зависимост от сорта, трябва да се определи какви да бъдат разстоянията между отделните овошки, ако насажденията ще са по-големи. Обикновено са между 6х5 м до 5х4 м. Тези сортове, които формират по-голяма корона, се засаждат на по-големи разстояния между тях.
На самото място, при положение, че е риголвано, се правят посадъчни ямки с размери 60х60 см и дълбочина 50 см, а на нериголвани места - 100х100 см и дълбочина 70 см. Изкопаната почва се размесва с 15-20 кг оборски тор, както и калиев и фосфорен тор. След това трябва да се опреснят корените на избраната фиданка, като здравите от тях се намалят с 1-2 см, а повредените се отрежат до здрава тъкан. Корените се потапят в каша от пръст и пресен говежди тор. Засажда се от два работника. Единият поставя дръвчето в средата на ямата, а другият я запълва с пръст.
След като пръстта се разпредели добре между корените,се прави притъпкване. Кореновата шийка трябва да се намира на 2-3 см над повърхността на почвата. След засаждането дръвчето се полива с 20-30 л вода и околостъблената чаша се посипва със суха пръст или се мулчира с оборски тор. За доброто развитие на дръвчетата се препоръчва поливане с капково напояване. Капковото напояване гарантира прихващане на младите дръвчета. Повече на напояване на сливата.
Торене и засаждане на сливи
Деси Голичева
Аквамат 2000 ООД - Резитба на овошките
-
Резитба на овошките
Резитбата е специфично мероприятие, с помощта на което може да се въздейства върху цялото растение и върху отделните клони и клонки и по този начин се регулират растежът и плододаването. Те са основно три вида: за формиране на короната, за плододаване и за подмладяване. Различните видове резитба се правят в зависимост от възрастта, растежните особености на сорта, степента на цветообразуването и др. Чрез тях се насочва растежът за правилно формиране короните на младите растения, а през периода на плододаването се поддържа относително равновесие между растежните и репродуктивните прояви. При силно застарелите растения с резитбите може до известна степен да се удължи плододаващият период.
В зависимост от овошките и вида на подложките, които се използват, могат да се формират корони с подобрена етажна корона, свободно растяща, чашовидна, вретеновидна и други. Всяка една от тях се прави по определена схема и в съответствие с растежните особености на дърветата.
По време на формирането на короните започват резитбените операции, свързани с плододаването на овошките. През този период обаче те са съвсем ограничени. След засилване на плододаването и затихване на растежа във връхните части на короната се засилват и резитбите, необходими за поддържане на растежа и за регулиране на плододаването. Те продължават до края на живота на дървото. Без такива резитби короните се сгъстяват, растежът рязко намалява и процесите на съхнене бързо се увеличават. Нарушава се и редовността в плододаването, влошава се качеството на продукцията и се скъсява продължителността на плододаващия период. При резитбите за плододаване всяка година се извършва просветляване на короната. По-силно се прави то във връхната и периферната й част, където растежът е най-силен и това довежда до сгъстяване и засенчване във вътрешността.
При прореждането се премахват преди всичко сухите, счупените и болните клонки, някои от взаимно преплитащите се и такива, които имат силен растеж, насочен към вътрешността на короната. От обрастващите клонки се премахват предимно силно изтощените от плододаването, които са с много слаб растеж, а също така и излишните лакомци.
Встъпилите в пълно плододаване дървета освен от прореждане се нуждаят и от редовни резитби за съкращаване на обрастващите клонки. Целта е да се намали броят на растежните и плодните пъпки, чрез което се стимулира растежът на останалите, подобряват се цветообразуването и редовността на плододаването. Колкото по-силно застаряват дърветата като цяло, а също така и отделните клонки, толкова по-силни резитби за съкращаване са необходими. Редовната и подходяща по сила резитба за съкращаване при редовно торене, напояване, растителна защита и поддържане на почвата засилва растежа и плододаването на дървото. Напояването на овошките е добре да става посредством капково напояване и да се извършва едновремнно с наторяването /фертигация/. Доброто състояние на коренообитаемия слой на почвата е друг важен фактор за доброто състояние на овошките.
Резитбата за подмладяване се прилага към края на периода на пълното плододаване при твърде слаб растеж и засъхване на върховете скелетните клони в значителна степен и при непровеждана контурна резитба. Всяко дърво се оглежда внимателно, преценява се гъстотата му, засъхналите на скелетните клони и разклонения, израслите лакомци. В зависимост от общото състояние на дървото, скелетните клони и разклонения се съкращават с около 1/3 от дължината им, понякога повече. Прореждат се лакомци, при необходимост се прави и детайлна резитба. Тази резитба може да е умерена или силна. И при нея съкращаването се върши на подходяща вертикална клонка или лакомец. Не се оголват долната и средната част на скелетните клони и разклонения. Имат се предвид и сортовите особености. Резитбата не е панацея и не се върши шаблонно. Тя напомня решаване на отделна задача от математиката. За да се получи очакваният ефект от нея, трябва да се предшества от обилно органоминерално торене, замазване на раните с диаметър на 2,5 см. и пръскане на дърветата с бордолезов разтвор.