Череши

Предполага се, че черешата произхожда от зоната на умерения климат между Каспийско и Черно море. Райони, намиращи се между 35-55° северна географска ширина характеризираща се с по-мека зима, повратни пролетни студове и умерена влажност и температура през вегетацията. Това определя и изискванията, които има към факторите на растеж и развитие.
Температура. Черешата е взискателна към температурата. При температурните условия на България може да се отглежда и плододава нормално до 800-900 м. надморска височина. По време на дълбокия покой при нормални условия на отглеждане и неголеми температурни амплитуди през зимата, черешата понася понижаване на температурата до -27°С. След дълбокия покой в края на зимата плодните пъпки измръзват и при по-слабо понижаване на температурата. Със затопляне на времето и началото на развитието на черешата устойчивостта на ниски температури намалява и плодните пъпки измръзват при:
-1.7 до -2.7°С във фаза „цветен бутон”
-1.1 до -2.2°С във фаза „цъфтеж”.
Най-чувствителни на студ са плодниците и младите завръзи.
Черешата не понася продължителни високи температури и засушавания през лятото, особено на слаби почви и южно изложени склонове. Само във високите райони черешата се развива добре на южни и югозападни сколонове. Неподходящи за черешата са ниските котловини и местата с лош въздушен обмен и висока влажност на въздуха по време на цъфтежа.
Влага. Като овощен вид, при който узряването и прибирането на плодовете започва най-рано, изискванията на черешата към влагата са по-умерени от тези на другите овощни видове. При нашите климатични условия акумулираната през зимата влага осигурява изискванията на черешата почти до прибирането на плодовете, а ранното прибиране повишава устойчивостта на растенията към засушаване през следващите сухи месеци на лятото. Високите температури и продължителното засушаване по време на наедряване на плодовете често води до тяхното издребняване.
Преовлажняването по време на цъфтежа и гъстите мъгли пречат на опрашването и благоприятстват развитието на ранно кафяво гниене по цветовете, което ги унищожава. Преваляванията по време на узряване на плодовете водят до напукването им и развитие на кафяво гниене, което унищожава голяма част от реколтата. Плитките подпочвени води и преовлажняването на почвата продължително време води до загиване на кореновата система и изсъхване на дърветата. Черешата реагира добре на умерено напояване и естествено навлажняване на почвата.

Текст - Васил Малинов