Ябълки

Ябълка

Произходът на ябълката от предпланините на Северозападните Хималаи, където и сега се среща в диво състояние, определя и изискванията й към факторите на растеж и развитие. Ареалът на разпространение на ябълката е зоната на умерения климат. Културните сортове ябълки проявяват най-добре продуктивните си възможности в райони с прохладно лято, нормална почвена и въздушна влажност и умерено студена зима.

Температура. За нормално развитие и плододаване зимните сортове ябълка изискват температурната сума в района на отглеждане да не е по-ниска от 2500°С. При сумарна температура над 2500°С се развиват и плододават само летните и есенните сортове. В България ябълката се отглежда при сумарна температура 3800 - 4200°С. През различните фази на развитие ябълката има различни изисквания към температурата. В периода на покой понася минусови температури до -32°С, а сибирската и уралската ябълки – до -50°С. Критични за ябълката са отрицателните температури около и след цъфтежа:
за цветовете -2.75-2.85°С
цветовете -1.6-2.2°С
завръзите -1.1-2.2°С
Високите летни температури при ниска атмосферна и почвена влажност също причиняват вреда, като ранен листопад и пригори по плодовете.

Вода. Недостигът на вода както и нейният излишък влияят отрицателно на нормалното развитие на ябълката. За да се осигури нормален добив при климатичните условия на България ябълката се нуждае от напояване. Най-добрият метод е капковото напояване. Общото количество вода, което дърветата изразходват за транспирация и се изпарява от почвата от един декар, при нормална гъстота на растенията за една година е 660 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони количеството на валежите за една година варира от 400 до 550 куб.м. Това предизвиква нуждата от напояване.
Ниската почвена влажност при някои сортове като „Флорина” предизвиква листопад още през юли, плодовете издребняват и стават безвкусни, дърветата не зараждат нормален брой плодни пъпки за следващата година. Подножията на планините, поречията на непресъхващите реки през лятото и северните изложения, където влагата се запазва по-дълго време, са най-подходящи за производството на ябълки.

Текст - Васил Малинов
Полезни съвети
  • Напояване на ябълка
  • Не трябва да се допуска спадане на влагата в коренообитаемия почвен слой под 75% от ППВ* . най-добрият начин да се контролира количеството вода,което се внася, според нуждите на овошката е капковото напояване.
    Срокове на напояване. Критични за ябълката фази, когато има най-голяма нужда от вода са:
    - април – по време на цъфтежа и оформяне на завръзите;
    - юни – по време на юнското опадане на завръзите;
    - юли и август – по време на бързо нарастване на плодовете и формиране на плодните пъпки за следващата година;
    - септември – при узряването на зимните сортове;
    - късно есента – за зазимяване на дърветата след беритбата.

    *ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
  •  
  • Засаждане на ябълка
  • Засаждането на ябълките се прави наесен или рано напролет. Най-благоприятно е есенното засаждане, което съвпада с края на листопада и предшества големите зимни студове. За да се избере точното място, трябва да се потърси терен, който е равнинен или е с наклон до 10-12°. За предпочитане са северните или североизточните изложения, които са по-добре овлажнени. За развитието на ябълката голямо значение има почвата. Тя трябва да е плодородна, добре аерирана, глинесто-песъклива или песъкливо-глинеста, да не е по-плитка от 1 м и да е добре влагозапасена.
    В зависимост от подложката, на която е присадено дръвчето, се развива и коренът. Затова растението трябва да се проучи предварително. При клоновите подложки корените могат да достигнат до 15-40 см, а при семенните – до 20-80 см. В зависимост от това се определят и разстоянията на засаждане:
    • при слабо растящите - около 1-2 м в реда и 3-4 м между редовете;
    • при умерено растящите – около 2-4 м между растенията и 3-5 м между редовете;
    • при силно растящите - 4-6 м в реда и 6-7 между редовете.
    Преди да се засадят фиданките, мястото трябва да се почисти и да се изкопаят посадъчните ямки. При риголването се внасят торове. Използват се 80-100 кг калиеви торове, 150-160 кг фосфорни и около 3-4 тона оборски тор на декар. Всички тези съставки трябва да се заорат на 25-30 см дълбочина. Едва след това се изкопават посадъчните ямки. Те трябва да са с размери 80х100 см и 70 см дълбочина. При нериголвани терени горният почвен слой трябва да се отдели, да се смеси с 10-15 кг угнил оборски тор, 200-300 г фосфорни и 80-100 г калиеви торове.
    Следваща стъпка е подрязване на корените на овошката: с 1-2 см за здравите, а за наранените - опресняване до здрава тъкан. Потапят се в почва, смесена с пресен говежди тор в съотношение 3:1.
    Фиданката се слага в ямата, като се насипва почва и в същото време леко се стръсква, така че почвата да се разпредели между корените. Когато се запълнят около 2/3 от ямата, може леко да се притъпка. Накрая се покрива с рохкава почва. Около засаденото дръвче се оформя околостъблена чаша и в нея се полива с 15-20 л вода.



Капков Маркуч | Мрежи Срещу Градушка | Мрежи Срещу Птици | Тъкани срещу слана | Борба с плевелите 

Продукти