Гладиола

по материали от gradinata.bg

Името гладиол произхожда от латинското "gladius" - меч, gladiolus - малък меч и са защитили името с мечовидната форма на листата си. Гладиолите (Gladiolus) обединяват голям брой културни форми, получени в резултат на селекция. В естествена среда гладиолата се открива предимно в тропичните и субтропичните райони на Африка, на юг от Сахара, Средиземноморието и малко от умерените райони на Европа, средна Азия. Познати са около 300 вида многогодишни тревисти растения. Те са любими цветя в много страни и се търсят като рязан цвят.

Цветоносното му стебло е високо, стройно и здраво. Не се разклонява и завършва със съцветие. На него се подреждат последователно от 10-20 цвята, като едновременно могат да цъфтят от 3-12 цвята. Всеки цвят има 2 зелени прицветника. Цветовете са фуниевидни, събрани на стъблото като клас.

Засадете до юни

Гладиолите се размножават с грудко-луковици и с дребни детки. Най-качествени като посадъчен материал са луковиците с диаметър от 4-6 см. Много едрите цъфтят лошо и дават по-малко детки. Преди засаждането се премахва най-горната суха обвивка. Луковиците поникват бързо. Може да се ускорите процеса, като ги подържите няколко дни във влажен пясък и перлит при температура 20-25ºС. Засаждат се от средата на април до юни. За да има непрекъснато цъфтящи гладиоли в градината ви, през лятото ги засадете в интервал от 10-15 дни на дълбочина 8-15 см в зависимост от големината на луковиците и свойствата на почвата. Засаждат се на разстояние 15-20 см вътре в реда. Дребните детки, които ще цъфтят на следващото лято, се засаждат по-гъсто и по-плитко.

Осигурете им влага

Гладиолите изискват редовна и умерена влага. На сухи и горещи места не се развиват добре и дават изкривени стъбла, дребни и изродено съцветени цветове. Не понасят изложените на вятър места. Те са взискателни и спрямо почвата. Най-подходящи за тях са наносните и влагоемни топли почви. Торете с угнил оборски тор и най-добре през есента. По време на цъфтежа поливката е наложителна.

През октомври, когато листата зажълтеят, клубено-луковиците се изваждат, просушават се на проветриви места, след което се съхраняват в сухи помещения, където температурата не пада под 0ºС. По време на съхранението се правят проверки и загнилите луковици се отстраняват.

Видове

Създадени са сортове с огромно разнообразие на багри - от снежнобели, всички багри на дъгата до тъмновиолетови, почти черни. Може да са с чисти тонове или с две багри. В зависимост от размера на цвета, те биват гигантски (над 14 см), едроцветни (11 - 14 см), средноцветни (9 -11 см), дребноцветни (6,6 -9 см), мини (6,5 см). Според срока на цъфтеж те са много ранни, средно ранни, средни и късни.

Голямо е разнообразието и от сортове. Сред известните у нас са Сан Суси: силно растящ, средноран, с блестящи тъмночервени цветове. Оскар е с наситено червени цветове, средно ран, с със снежнобяла окраска са Lady Godiva, White Prosperiti, Bangladech. Има и сортове с червена окраска (Tidelio, Espresso, Caracas, Traderhorn), с оранжева (Peter Pedrs, Granada, Alfafa Rose Supreme), със сини цветове е Madonna, а с лилави са Video и Nori blue. На пазара могат да се намерят и сортове с преливаци два цвята. Такива са Extasy, Iester, Fiorentina, Mon Amour Stereo, Mademoiselle de Paris, Shocking, Pinkie, Margeret Rose.