Лютиче (Ранункулус)

по материали от gradinata.bg

Едно очарователно цвете - ранункулус, е вече чест гост в нашите домове и градини. На пазара може да се намерят както клубенчета и семена, така и цъфнали растения в саксии.

Ранункулусите са род тревисти растения от семейство Лютикови, наброяващи около 400 вида. Между тях има и едногодишни, и многогодишни. Латинското име идва от rana -жаба, и е свързано с влаголюбието на растенията. Видовете, които се срещат в българската флора, са известни с имената лютиче и жаблек.
В декоративното цветарство се отглеждат няколко вида, но с най-голяма популярност се ползва азиатският ранункулус. Неговите чудесни цветове при разпукването на пъпките приличат на розички, а когато се разтворят напълно - на мънички божури. Диаметърът им е доста голям -5-7 см, а ярките всевъзможни багри - липсва само синята, не оставят никого равнодушен. Цъфтежът протича в средата на лятото в градините, а саксийни растения може да се намерят още в раннна пролет.
На височина ранункулусите достигат 30-40 см. Дълбоко нарязаните им листа са допълнителна украса.

Обикновено времето за засаждане на клубенчетата в градината настъпва през април, когато почвата се затопли достатъчно. Преди засаждането те се накисват за няколко часа в хладка вода, за да набухнат. В градината им се отрежда слънчево място или с лека полусянка. Почвата трябва да е хранителна и водопроницаема. За да се подобри съставът й, може да се внесе торф или добре угнил оборски тор.

Засаждат се на дълбочина 5-7 см.

От всяко клубенче след около 2 месеца израстват по няколко цветоноса с по няколко цветни пъпки. Те се разтварят последователно и цъфтежът трае дълго. От първите добре развити цветове може да се оставят няколко за семе. То узрява в началото на есента.

За съжаление ранункулусът не издържа на нашите зими и през есента се налага да изваждаме клубенчетата и да ги съхраняваме в сух торф или пясък до пролетта. По време на вегетацията всеки клубен образува 4-7 детки, които се използват за размножение.

Ако сме си събрали семена, може да ги засеем през март в сандъче с рохкава и леко влажна почва. Засипваме ги с тънък слой пръст, пулверизираме и покриваме със стъкло или полиетилен. Поставяме сандъчето на топло и светло място и всеки ден проветряваме. След около две седмици поникват първите малки ранункулуси. При температура около 20 градуса и много светлина те нарастват бързо и през май може вече да се засадят в градината. Ще цъфнат още същата година и даже ще образуват детки.

За да се развиват ранункулусите добре, трябва да се поливат редовно и да се премахват прецъфтелите цветове.

Ако сме закупили цъфтящ ранункулус в саксия, трябва да го настаним на светло и не много топло място. Полива се редовно и се подхранва с торове за цъфтящи растения. Така ще цъфти дълго време. Когато листата пожълтеят, се полива съвсем слабо и рядко, докато надземната част отмре.
През пролетта засаждаме клубенчетата или в градината, или отново в саксия.

Светлина: Обилно слънчево греене.

Вода: Постоянно влажна почва.

Подхранване: С торове за цъфтящи растения.