Облепиха

по материали от gradinata.bg

В Сибир и Монголия се срещат форми на облепиха, които понасят до минус 40-50ºС. При нашите условия студоустойчивостта е много по-слаба поради температурните колебания през зимата, които отслабват издръжливостта на растенията. У нас облепихата трябва да се засажда на северни изложения и на по-проветриви места. Тя е светлолюбива и влаголюбива и изисква редовни поливки. Към почвата не е много взискателна, но най-добре се развива на по-леки и пропускливи почви със слабо кисела реакция.

Размножава се със семена или по вегетативен начин. Преди засяването семената се стратифицират в продължение на 1,5-2 месеца и се засяват рано напролет в добре подготвена и наторена почва. Вегетативното размножаване чрез вкореняване на резници (предимно зелени) изисква специални условия и третиране на резниците с растежни регулатори.

Полученият по вегетативен начин разсад се засажда на 3-4 м между редовете, вътре в реда се оставят 2-3 м. При семенното размножаване растенията се засаждат на 80-100 см в реда и след като започнат да раждат, излишните мъжки растения се премахват.

Грижите за облепихата са както при другите ягодоплодни. Чрез резитба се премахват излишните издънки и разклоненията в основата на стъблото. Изрязват се също така сгъстяващите застарели и засъхващи клонки. Храстите остават на едно място до 15 години.

На всеки 8 женски - поне 1 мъжко растение
Храстът достига на височина 3-5 м, образува голям брой издънки, които са силно разклонени. Корените са плитко разположени и се развиват предимно в хоризонтална посока, подобно на върви, достигат дължина до 5-6 м и дълбочина 40-50 см. Облепихата е разделнополово двудомно растение, мъжките и женските цветове са разположени на отделни храсти. За да може да плододава, на всеки 8-10 женски растения трябва да се осигури поне едно мъжко. Вятърът помага при опрашването. До третата година, когато още растението не плододава, мъжките не се различават от женските. Това затруднява семенното размножаване, защото не може да се осигури правилно съотношение между мъжките и женските растения.

Плодовете узряват през август и много бързо омекват. Беритбата се затруднява, ако се изпусне точният момент. Зрелите плодове не окапват, в по-северните райони се изчаква да замръзнат и тогава лесно се обират. Замръзването настъпва при температури под минус 10-12ºС, такива условия у нас няма в ранната есен и това е едно от нещата, които ограничават разпространението на облепихата. Обикновено се налага да се изчакат по-късните зимни студове.

Маслото лекува язва
В диво състояние облепихата се среща в Азия и Европа и особено в по-северните райони - Сибир и Монголия. Като културно растение е въведена от Алтайската опитна станция на Русия, където са получени и разпространени и първите сортове. Интересът към растението се засили особено, след като бе установено, че плодовете му са източник на много ценни вещества. Облепиховото масло е поливитаминозно и се използва широко в медицината при лечение на язвена болест, трудно зарастващи рани, радиоактивно облъчване.

От листата става освежителен чай
Плодовете на облепихата може да се изсушат. Те се съхраняват без проблеми две години в затворен стъклен буркан. И свежите листа се правят на чай. Полезно е да се пие сутрин като тонизиращо и високовитаминно средство. Оставащата след чая маса може да се използва като основа на мехлем за ревматизъм. Желето и сокът от плодовете съхраняват до пролетта всички витамини и полезни свойства. Много е полезно и те да се употребяват сутрин. Облепихата помага при силна умора, авитаминоза, ниско кръвно налягане, особено през пролетта. Отварата от клонките заедно с листата се препоръчва за измиване на главата против косопад. А отварата от семената е слабително. Сокът и плодовете обаче не трябва да се употребяват от хора със заболявания на стомаха.