Гарвански лук (Орнитогалум)

по материали от gradinata.bg

Към рода на гарванския лук (Ornithogalum) около 100 вида луковични растения, но само няколко се отглеждат като декоративни. Най-широко е застъпен O. umbellatum, който произхожда от Европа и Азия. Луковицата е бяла, сплесната, до 6-8 см дълга. Близо до почвата се образува розетка от линейни листа 20-30 см дълги. Те са интензивно зелени с ефектна сребриста ивица. Гладкото изправено стъбло не се разклонява. То завършва с тясно пирамидално съцветие от 15-20 цвята на къси дръжки. Те са изящни бели камбанки, като основата на венчелистчетата е зелена. Насочени са нагоре и през нощта се затварят. Цъфтежът обхваща периода от април и май.

След прецъфтяване хранителните вещества от листата се отправят към луковицата. Тя и образувалите се отстрани детки наедряват. Когато този процес приключи, листата постепенно пожълтяват и загиват. Стъблата обаче живеят по-дълго, като изхранват множество семена. Това е нежелателно, тъй като семената се самозасяват и младите растения получени от тях заплевяват голяма част от цветната градина.

Орнитогалумът е студоустойчив и затова луковиците може да не се изваждат няколко години. Това е задължително, когато гнездото се уголеми, а цветовете започнат да издребняват. В годината, когато ще изваждате луковиците, трябва да сторите това веднага след като листата пожълтеят. След като се просушат луковиците трябва да се съхраняват на хладно, сухо, проветриво място. Засаждат се в началото на октомври на дълбочина 8-10 см, в зависимост от едрината и на разстояния 15-20 см една от друга. Почвата трябва да е обработена поне на 25 см дълбочина. При големи количества може да се оформят лехи, при по-малки - редички или групи.

Биологичните изисквания на растенията не са големи. Студоустойчиви и светлолюбиви, те изискват почвата да е богата на хранителни вещества, но лека и отцедлива. От ранна пролет теренът трябва да се почиства от плевели и да се окопава. В години, когато луковиците не се изваждат, налага се да се тори с минерални торове. Съотношението на фосфорните, азотните и калиевите торове трябва да е 3:2:1.

Орнитогалумът е много ценен вид, от който може да се изграждат оригинални фигури. Негови добри съседи са мускари, градинска теменуга, парички и други. През последните години в Западна Европа засаждат орнитогалума в саксии, за цъфтеж през март-април.

Тайните на успеха:

Светлина: слънце.
Поливане: редовно, но умерено.
Торене: напроле.