Лози

Лозя

  • Напояване на лози
  • Най-голяма нужда от вода лозата изпитва в периода от разпукването на пъпките до началото на цъфтежа. По това време влажността на почвата обикновено е висока. Висока е и атмосферната влажност и потребността не е така ясно видима. По време на цъфтежа нуждата е по-умерена. Нещо повече, прекомерната влажност в този период причинява окапване на цветчетата, получава се т.нар. изресяване. След цъфтежа едновременно с бързото нарастване на леторастите започват да наедряват бързо и зърната, формират се съцветия, т.е. залага се реколтата за идната година. Нуждата от вода нараства и така е до към средата на август, когато започва постепенно да намалява.
    За добрия ефект от напояването от значение е не само срокът, но и количеството на водата, т.е. поливната норма. Напояването с ниски поливни норми няма ефект, защото малкото вода не прониква на дълбочината на корените и бързо се изпарява от повърхностния почвен слой. В зависимост от особеностите на почвата и съдържанието на влага в нея, за един квадратен метър са необходими от 70-80 до 100-120 л вода.
    Най-добрият начин да се осигури контролирано и ефективно напояване става чрез използванеот на капково напояване.
  •  
  • Резитба на лози
  • Резитба на лози

    За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Лозата като лиановидно растение има способността да създава тънки и дълги леторасли, които ако не са увити около някоя подпорна конструкция или около съседни дървета и храсти, полягат на земята. Оставена сама без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки които се оплитат една в друга. Всяка следваща година, младите леторасли покарват най-буйно от връхните пъпки на съответната пръчка и по този начин се отдалечават все повече от основата на растението. Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашковидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.

    Зимната, известна още като суха резитба, се извършва от есента след листопада до началото на напъпването през пролетта. Тази резитба е основната и водещата. Прилагат се два вида резитби - къса и смесена, в зависимост от сорта и неговата родовитост.

    Късата се нарича чепова. При тази резитба пръчките се режат на две пъпки (очи) в основата. Изрязаните по този начин части се наричат плодни звена. Пръчките за плодни звена не трябва да са много тънки или много дебели, а средно дебели и добре узрели. Установено е, че пъпките на тези пръчки са с добра родовитост. Много важно е да се знае, че при резитбата на лозата не всички пръчки, които са израснали от лозата се оставят и се изрязват на посочените плодни звена. Около 80-90% от тях се отстраняват, като се изрязват до основата и само малка част се оставят за плодни звена, така че лозата бива натоварвана със зимни очи в зависимост от формировката от 10-15 до 30-40 броя. Друга съществена особеност при резитбата на лозата е местоположението на чеповете и плодните пръчки върху рамената и кордоните. Като правило първата пръчка от стария чеп се реже за нов, а по-горната пръчка се премахва, като се прерязва през стария чеп.

    При смесената резитба се оставят и по-дълги пръчки на 10 до 12-14 очи, наречени плодни или по-къси пръчки с 6-8 очи, наречени стрелки. От стария чеп долната пръчка се реже за нов чеп, а по-горната пръчка се оставя за плодна пръчка.
    Когато върху стария чеп има само една развита пръчка, тя се оставя за нов чеп, а за плодна се избира пръчка от старата плодна пръчка. Върху едно рамо не се оставят повече от 2-3 чепа при късата резитба. При смесената резитба плодните пръчки трябва да не се оставят върху всяко рамо, а през 1-2 рамена, за да не претрупва лозата с много плод. При резитбата през пролетта, отрезите при чепа се извършват наклонено в противоположна посока на горното око. По този начин капките вода, които изтичат от чепа, не обливат долната пъпка.
    Ако добивът по количество и качество е задоволителен и растежната сила на лозите е нормална, натоварването на лозите се запазва същото, както през предшестващата година. В случай,че лозите имат буен растеж натоварването се увеличава с повече плодни очи.

    Формировка
    При чашовидната формировка зрелият летораст, развит от горното око на чепа, се отрязва с част от стария чеп, а долният се реже на нов чеп с две очи. Раните се правят само от вътрешната страна на рамената. За ориентир горното око на новият чеп трябва да бъде обърнато към центъра на лозата. Чашата се поддържа "отворена", като се изрязват до основа развитите леторасти във вътрешността на короната. За увеличаване на натоварването на лозата с плодни очи може да се оставят отделни чепове на три очи или да се остави стрелка.
    При подобреният и стъблен Гойо плодната пръчка трябва да произлиза от миналогодишен чеп, а ако липсва такава - от най-ниско израсналия зрял летораст от старата плодна пръчка или от ъглова пъпка, а в краен случай - от лакомец. За чепове се оставят зрели леторасти, развитити от долните очи на миналогодишните чепове или от лакомци. Желателно е мястото на плодната пръчка да се сменя - последователно от едната и от другата страна на лозата(ако е единичен Гюйо). Подони са принципите и при поддържане на средностъблена формировка, видоизменен Мозер и Омбрела.

    Деси Голичева
    Аквамат2000 ООД


  •  
  • Съхраняване на лозовия материал
  • Съхраняването на посадъчния лозов материал през зимата става при определени условия. Обикновено това се прави в специално изградени помещения. Закупените през пролетта лозички могат да се съхраняват кратко време преди да се засадят. Поставят се отвесно във влажен пясък и се покриват до спойката. Те се запазват в избени помещения или под навес. Могат да се съхраняват и на открито във влажна почва на отцедливо място при засаждане наскоро.
    Съхраняването на лозичките през зимата е свързано с известни рискове. Те се запазват в подходящи изби, мазета и др. Необходимо е да се насипе слой пясък, дебел 10-15 см, и върху него да се поставят снопчетата лози. Изправят се едно до друго и след като се нареди цял ред, около половината от подложките и корените се засипват с пласт навлажнен пясък. Нарежда се втори ред и се засипва по същия начин. Всички празнини се запълват добре с пясък, но до спойката.
    През зимата непрекъснато се контролира температурата, която трябва да варира в границите от 0 до 8º. При засъхване пясъкът се навлажнява внимателно с пръскачка. Появата на плесен не създава допълнителни проблеми, защото е повърхностна. Пренасянето на лозовия посадъчен материал трябва да се извършва в дни, когато температурата е положителна. При транспортирането лозичките трябва да бъдат покрити с влажна слама и брезент, който ги предпазва от засъхване.
    Качествените за засаждане лозички трябва да имат дължина на стеблото 32-34 см, а едногодишният зрял летораст да е 15 см. В основата си лозите трябва да имат най-малко три добре развити корена, излизащи в различни посоки, с дължина на здравата част не по-малко от 7 см. За присадените вкоренени лози е много важно да са със здрава кръгова спойка. При огъване в зоната на срастването не трябва да се чупят или да се появяват пукнатини. Нужна е здравина на присадника и подложката, без наранявания, особено в зоната на първите три очи на летораста. Не трябва да има туморчета и тъмни петна под кората.

    Деси Голичева
    Аквамат2000 ООД
Дюля

Дюля

  • Напояване на дюля

  • Най-добрият метод за напояване на дюли е капковото напояване. Дюлята може да се напоява с външни капкообразуватели /EURO KEY/ или с маркучи с вградени капкообразуватели /DRIP IN/ на TORO AG. При дълги редове или при стръмни терени се препоръчва ползването на компенсиращи капкообразуватели – външни /EURO PLUS, TURBO PLUS/, външни самопочистващи се капкообразуватели /NGE SF/ или с вградени такива /DRIP IN PC/.

  •  
  • Формировка и резитба на дюля

  • Формирането и резитбата на дюлята цели създаването на добре осветена корона, тъй като културата обича светлината и в условия на засенчване не се развива добре, а плодни пъпки трудно се залагат. В края на периода на активно плододаване застаряващите дървета се нуждаят от частично подмладяване на короната. За тази цел се прави резитба на скелетните клони и обрастващата дървесина, които са на възраст по-голяма от 2-3 години.
Сливи

Сливa

  • Напояване на сливи
  • Сливата при отглеждане на сухи леки бързо просъхващи почви изисква напояване. Капковото напояване е най-добро за сливата.  
    Критични за сливата са следните фази на развитие:
    - преди цъфтежа през април;
    - при нарастване на леторастите и листата – през май;
    - след юнското опадане на завръзите – началото на юни;
    - големи задушавания през юли и август – при нарастването на плодовете;
    - късно есента – при силно засушаване по време на диференцирането на плодните пъпки. Не трябва да се допуска спадане на влагата под 75-80% от ППВ*.

    * ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.

     


     
  •  
  • Торене на сливи
  • Торенето на сливовите насаждения е гаранция за по-добро развитие и плододаване на овошките.
    Добре е торовете да се внасят едновременно с напояването на дръвчетата за по-добро усвояване.

    Внасят се азот, фосфор и калий, както и оборски тор, който осигурява наличието и на нужните желязо, манган, бор, молибден, кобалт, цинк. Оптималната азотна норма е около 50 кг амониева селитра на декар или 50 г на квадратен метър. Торът се внася на две равни части – половината през пролетта преди цъфтежа и другата половина – в края на май-началото на юни след опадането на завързите.
    Фосфорът се внася в размер около 50-60 кг суперфосфат на декар. Използва се и калиев хлорид около 50-60 кг на декар – той се внася заедно с фосфорните торове като запасяващо торене за срок от три години.

    Капковото напояване е най-удачния метод за подаване на разтворими торове към дръвчетата. Посредством капковото напояване торовите частици се разполагат директно в коренообитаемия слой на почвата. Торовете се инжектират в поливната система посредством инжектор. Съществуват и други методи за фертигация. 

    Сливата се нуждае и от органични торове (оборски тор), които освен основните микроелементи азот, фосфор и калий, съдържат и важните за овощните растения желязо, манган, бор, молибден, кобалт, цинк. Тези торове обогатяват почвата с органични вещества, които съдействат за увеличаване на полезните микроорганизми и за подобряване на почвената структура. Освен това действието им продължава 2-3 години. Най-подходящият срок за внасянето на оборския тор е през есента, но ако се изпусне този момент, това трябва да се направи рано напролет. На по-богати почви, каквито са черноземите, нормата е 2-3 тона на декар за срок от 3 години, а на по-бедните, каквито са сивите горски, нормата може да достигне до 6 тона.
  •  
  • Засаждане на сливи
  • Засаждането на сливовите дървета става най-често през есента. В зависимост от сорта, трябва да се определи какви да бъдат разстоянията между отделните овошки, ако насажденията ще са по-големи. Обикновено са между 6х5 м до 5х4 м. Тези сортове, които формират по-голяма корона, се засаждат на по-големи разстояния между тях.

    На самото място, при положение, че е риголвано, се правят посадъчни ямки с размери 60х60 см и дълбочина 50 см, а на нериголвани места - 100х100 см и дълбочина 70 см. Изкопаната почва се размесва с 15-20 кг оборски тор, както и калиев и фосфорен тор. След това трябва да се опреснят корените на избраната фиданка, като здравите от тях се намалят с 1-2 см, а повредените се отрежат до здрава тъкан. Корените се потапят в каша от пръст и пресен говежди тор. Засажда се от два работника. Единият поставя дръвчето в средата на ямата, а другият я запълва с пръст.

    След като пръстта се разпредели добре между корените,се прави притъпкване. Кореновата шийка трябва да се намира на 2-3 см над повърхността на почвата. След засаждането дръвчето се полива с 20-30 л вода и околостъблената чаша се посипва със суха пръст или се мулчира с оборски тор.  За доброто развитие на дръвчетата се препоръчва поливане с капково напояване. Капковото напояване гарантира прихващане на младите дръвчета. Повече на напояване на сливата.

    Торене и засаждане на сливи

    Деси Голичева
    Аквамат 2000 ООД
  •  
  • Резитба на овошките
  • Резитба на овошките

    Резитбата е специфично мероприятие, с помощта на което може да се въздейства върху цялото растение и върху отделните клони и клонки и по този начин се регулират растежът и плододаването. Те са основно три вида: за формиране на короната, за плододаване и за подмладяване. Различните видове резитба се правят в зависимост от възрастта, растежните особености на сорта, степента на цветообразуването и др. Чрез тях се насочва растежът за правилно формиране короните на младите растения, а през периода на плододаването се поддържа относително равновесие между растежните и репродуктивните прояви. При силно застарелите растения с резитбите може до известна степен да се удължи плододаващият период.
    В зависимост от овошките и вида на подложките, които се използват, могат да се формират корони с подобрена етажна корона, свободно растяща, чашовидна, вретеновидна и други. Всяка една от тях се прави по определена схема и в съответствие с растежните особености на дърветата.

    По време на формирането на короните започват резитбените операции, свързани с плододаването на овошките. През този период обаче те са съвсем ограничени. След засилване на плододаването и затихване на растежа във връхните части на короната се засилват и резитбите, необходими за поддържане на растежа и за регулиране на плододаването. Те продължават до края на живота на дървото. Без такива резитби короните се сгъстяват, растежът рязко намалява и процесите на съхнене бързо се увеличават. Нарушава се и редовността в плододаването, влошава се качеството на продукцията и се скъсява продължителността на плододаващия период. При резитбите за плододаване всяка година се извършва просветляване на короната. По-силно се прави то във връхната и периферната й част, където растежът е най-силен и това довежда до сгъстяване и засенчване във вътрешността.

    При прореждането се премахват преди всичко сухите, счупените и болните клонки, някои от взаимно преплитащите се и такива, които имат силен растеж, насочен към вътрешността на короната. От обрастващите клонки се премахват предимно силно изтощените от плододаването, които са с много слаб растеж, а също така и излишните лакомци.

    Встъпилите в пълно плододаване дървета освен от прореждане се нуждаят и от редовни резитби за съкращаване на обрастващите клонки. Целта е да се намали броят на растежните и плодните пъпки, чрез което се стимулира растежът на останалите, подобряват се цветообразуването и редовността на плододаването. Колкото по-силно застаряват дърветата като цяло, а също така и отделните клонки, толкова по-силни резитби за съкращаване са необходими. Редовната и подходяща по сила резитба за съкращаване при редовно торене, напояване, растителна защита и поддържане на почвата засилва растежа и плододаването на дървото. Напояването на овошките е добре да става посредством капково напояване и да се извършва едновремнно с наторяването /фертигация/.  Доброто състояние на коренообитаемия слой на почвата е друг важен фактор за доброто състояние на овошките. 

    Резитбата за подмладяване се прилага към края на периода на пълното плододаване при твърде слаб растеж и засъхване на върховете скелетните клони в значителна степен и при непровеждана контурна резитба. Всяко дърво се оглежда внимателно, преценява се гъстотата му, засъхналите на скелетните клони и разклонения, израслите лакомци. В зависимост от общото състояние на дървото, скелетните клони и разклонения се съкращават с около 1/3 от дължината им, понякога повече. Прореждат се лакомци, при необходимост се прави и детайлна резитба. Тази резитба може да е умерена или силна. И при нея съкращаването се върши на подходяща вертикална клонка или лакомец. Не се оголват долната и средната част на скелетните клони и разклонения. Имат се предвид и сортовите особености. Резитбата не е панацея и не се върши шаблонно. Тя напомня решаване на отделна задача от математиката. За да се получи очакваният ефект от нея, трябва да се предшества от обилно органоминерално торене, замазване на раните с диаметър на 2,5 см. и пръскане на дърветата с бордолезов разтвор.
Напояване домати

Домати

  • Напояване на домати
  • Първото напояване се извършва непосредствено след засаждането, а 5-7 дни след него се прави поливане за прихващане и попълване на неприхваналите се растения. До масовото плодообразуване се поддържа по-ниска (70-75% м ППВ* ) влажност на почвата, като се полива през 12-14 дни. След започване на беритбата се поддържа висока влажност на почвата (80-85% м ППВ), като поливния период се скъсява през 2-3 дни с поливна норма 30-40 л/м2, а при много високи температури – над 30°С и ниска атмосферна влажност – през 1-2 дни.

    *ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
Краставици

Краставици

  • Напояване
  • Краставиците не понасят засушаване, затова се нуждаят от напояване.
    Първа поливка. Извършва се при засаждането.
    Втора поливка. В началото след прихващането краставиците се поливат по-рядко (през 7-10 дни) и с по-ниска поливна норма 20-25 куб.м/дка. С нарастването на растенията поливките стават по-чести и с по-висока поливна норма.
    Трета поливка. От началото на плодобразуването до края на беритбата растенията се поливат през 6-7 дни с поливна норма 30-40 куб.м./дка без почвата да се преовлажнява. 

страница
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11