Лозя

Хората отглеждат лозата от 3500 години. Днес са познати около 5000 сорта лози. Този пълзящ храст достига височина от 3-4 метра. Дава кисело-сладки плодове със зелен, жълт, червен или черен цвят, съдържащи семки. Лозата вирее най-добре в умерени слънчеви климати. Понася добре сушата и температурните промени, но е застрашена от измръзвания, слани и продължителни валежи при разтежа. Освен климатичните условия обаче лозата трябва да се бори и с един друг голям враг – насекомите. Най-голяма опасност за нея представляват червените паяци и филоксерата.

Температура
Температурните условия са от изключително важно значение за развитието на лозата,а оттам и за добива и неговото качество. Лозата е растение на умерения климат и се развива нормално в страните с ясно изразена смяна на сезоните. Расте и се развива през пролетта и лятото до късна есен, но й трябва относително студено време, за да прекара в зимен покой. Затова я няма в страните с тропичен климат. Гроздето узрява най-добре в райони с тихи дълги есени, които осигуряват около 200 дни вегетация. Най-благоприятна температура за лозата е 25-30°С., а температурната сума е добре да бъде 3500-4000°С. Колкото и да е топлолюбива, лозата не обича горещините. Температури над благоприятните 25-30°С започват да се отразяват зле, а от 40-42°С могат да причинят пригори по листата и зърната. При ниски температури лозата издържа до около -17°С.
Почвена и въздушна влажност
Лозата проявява сериозни изисквания към почвената влага и в същото време е твърде сухоустойчива. Тя не може без вода, но може без напояване. Така е, защото развива дълбоки корени и черпи вода от по-долните слоеве на почвата. Излишната влага обаче е вредна за лозата, тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдявта растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват. При нормална почвена влага растежът на леторастите е силен, добивът и качеството на гроздето са високи.
Не е без значение и въздушната влажност. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност.

Текст - Тома Христов