Френско грозде

Френско грозде

по материали от gradinata.bg

Френското грозде не е от обичайните ягодоплодни видове в градината, но от това губят нейните стопани. Принадлежи към род Ribes, който обхваща около 150 вида. В нашата страна, в някои градини ще забележите по няколко храста от бялото и червеното френско грозде, но от черното френско грозде, известно като касис, се заема по-голяма площ. От него са създадени и над 800 сорта. Касисът се отглежда в Русия още от ХІ век, а в Западна Европа - от ХVІІІ век. В природата различни видове растат в Европа, Азия и Северна Америка.

Голямата популярност, която получи френското грозде, и най-вече касисът, се дължи на чудодейните свойства на плодовете, като резервоари на ценни вещества и витамини. Касисът превъзхожда всички останали ягодоплодни видове по съдържание на витамин С - 120 - 320 мг% , който е стабилен и не се разгражда лесно при преработка на плодовете. Плодовете са и едни от най-богатите на витамин Р (цитрин), както и на каротин, съдържат и още много други витамини в по-малъко количество, полезни органични киселини и са богати на пектин. Ценен и разнообразен е минералният им състав - соли на калия, фосфора, калция, магнезия, желязото, микроелементи. Затова плодовете на касиса действат благотворно и лечебно - укрепват сърцето и тонизират кръвното налягане, подпомагат лечението на някои заболявания - на бъбреците, на черния дроб и на червата. Не случайно продуктите от касис са сред задължителните храни за космонавтите.

Плодовете на червеното и бялото френско грозде също са много полезни и лечебни, особено за диабетиците. Витамините С и Р са в по-малки количества, но при другите съставки се доближават до тези на касиса.

Френското грозде е многогодишен храст, висок 1,5-2 м. В зависимост от сорта е изправен, полуизправен, силно или средно растящ. Основните клони и разклоненията са толкова по-силни, колкото от по-ниско разположени са пъпките в храста, от които израстват. Цветните клончета показват каква е силата на растението. При намаляване на растежа, трябва да се направи по-силна резитба, съчетана с торене и поливане. Обикновено най-много и най-едри плодове се образуват по силните едногодишни и двугодишни основни клони. За да раждат растенията много, е необходимо всяка година да се изрязват ниско до земята по-старите (над 3 години) издънки.

Касисът цъфти сравнително рано през пролетта - в продължение на две седмици от средата на април. В сравнение с другите овощни видове цветовете на касиса са по-устойчиви на пролетните мразове и слани, но не е изключено те да нанесат сериозни повреди. Затова при избора на място за засаждане на френско грозде трябва да избирате места, които са защитени от късни мразове. Вегетацията на червеното и бялото френско грозде настъпва с около десетина дни по-късно от тази на касиса, затова имат по-добра устойчивост от него на неблагоприятните студове.

Изисквания
Въпреки че френското грозде е сред най-студоустойчивите овощни видове, то не е защитено от повратните студове, които могат да повредят цветовете. През зимата по време на дълбокия покой храстите издържат до - 25 градуса. Вероятност от измръзване има след като растенията излязат от дълбокия покой. Цветовете издържат до -2 - 3 градуса, а пъпките до - 3,5 - 5 градуса. Ниските температури по време на цъфтежа пречат на нормалното опрашване и оплождане, и често изресяват. Ако по време на цъфтежа и около десетина дни след него настъпи силно затопляне и продължително засушавяне, част от завръзите окапват.

Касисът е растение на влажния и прохладен климат, не понася силните горещини и продължителните засушавания през лятото. Когато и почвата е суха, листата окапват, плодовете узряват преждевременно, остават дребни и лесно падат. Влагата е необходимо условие за развитие на растенията, затова добре понасят напояването. Най-добрия метод за напояване е капковото напояване.

Растенията обичат светлината, но понасят и леко засенчване. Те предпочитат богати на хранителни вещества почви, богати на хумус песъчливо-глинести и глинесто песъчливи и с подпочвена вода, не по-висока от 80 см със слабо кисела и неутрална реакция.

Червеното и бяло френско грозде не се различаваот съществено от касиса по изискванията му към климатичните и почвените условия, но понасят по-леко временни засушавания и горещини. Те са малко по-устойчиви на зимни студове, макар че ниските температури по време на цъфтежа могат да причинят изресяване на цветовете. Малко по-невзискателни са към почвената и въздушната влажност. Обичат защитените от ветровете, но проветриви места. Не трябва да се засаждат на терени, които задържат вода, както и на леки песъчливи, кисели и алкални почви.

Сортовете
От касиса се използват сортовете Силвергитер Шварце, Минай Шмирев, Белоруская Сладкая, Победа, Бел Ломонд, Болдуин и др., а от червеното и бялото френско грозде - Жокер ван тест, Виерланден рот, Херос, Версайлези пирос, Уайлдер, Красная виконе, Белая урожайная и др.
Полезни съвети
  • Отглеждане на френското грозде
  • Френското грозде се размножава чрез вкореняване на зрели и зелени резници, чрез хоризонтални и вертикални отводи, чрез разделяне на храста, чрез присаждане и за селекционни нужди със семена. Най-често се практикува размножаване чрез вкореняване на резници. Размножаването чрез присаждане се ползва най-вече за декоративни цели, когато вместо храст се оформя със стъбло на височина 1 - 1,5 м. За подложка служи главно златистото френско грозде (R. aureum), а понякога и миризливото френско грозде (R. odoratum).

    Предпосадъчната обработка на почвата не се различава от тази за малините и къпините .

    Френското грозде се засажда предимно през есента след листопада, може и рано напролет, но преди да започне вегетацията. Разстоянията между редовете е 2-2,5 м и 1,5 м между растенията.
  •  
  • Резитба на френското грозде
  • Френското грозде е от културите, с чиято резитба през първите две-три години се формира храстът, за да се получат високи добиви и качествени плодове. Резитбата се извършва по време на дълбокия покой след листопада до началото на вегетацията, но не по-късно от средата на март. Пъпките, особено на касиса, се развиват рано, при закъсняване силно набъбват и лесно се оронват. Всяка година от приосновните пъпки на кореновата шийка израстват голям брой издънки. Те се разрастват в клони и се разклоняват. Цветът на кората на издънките (основните клони) е важен морфологичен признак, който се променя в зависимост от възрастта. Едногодишните са сиво-белезникави, двугодишните – канелени със сиви ивици, тригодишните – сиви или сиво-кафеникави, четиригодишните – сивочерни. Този белег се използва при резитбата. Най-висок добив и качествени плодове се получават от две и тригодишните основни клони.

    Резитбата за формиране започва веднага след засаждане на растенията и завършва в края на третата година. Клонките се режат ниско - на една-две видими пъпки от почвената повърхност. Ако растенията са с повече от едно клонче, на всяко се оставят само по една-две пъпки. Това подпомага прихващането и образуването на нови издънки. Ако се режи по-високо, новите издънки израстват от връхните пъпки, а приосновните остават спящи. При такава резитба растенията се формират върху скъсено стъбло и през следващите години израстването на нови леторасти от приземните пъпки спира. Високо-формираните храсти имат слаб растеж и към третата – четвъртата година почти не образуват нови издънки. Такива растения бързо застаряват, добивите са ниски, а плодовете - некачествени. През следващата година след листопада се оставят четири – пет силни издънки (над 35-40 см), а при много добре развитите растения и повече. Те трябва да са симетрично разположени в храста, за да не си пречат, добре да се огряват и проветряват. Изрязват се всички слаби (под 35 см), болни, счупени, неправилно разположени и преплитащи се клони. През втората година според състоянието на растенията отново се оставят по 5-6 едногодишни издънки и съответно 4-5 двугодишни. По същия начин се постъпва и през третата като броят на тригодишните основни клони се определя от растежа. Когато храстът е добре развит и се образуват достатъчно издънки за заместване, броят на тригодишните основни клони може да е по-голям или по-малък. В края на третата и началото на четвъртата година добре формираните храсти трябва да имат по 5-6 едногодишни, 4-6 двугодишни и 3-5 тригодишни основни клони.

    Резитба за съкращаване на клоните не се препоръчва, понеже короната силно се сгъстява. При нашите климатични условия отглежданите сортове са с добра способност за разклоняване и не се налага съкращаване. Резитбата на основните клони трябва да се извършва до основата на храста, без да се оставят чепове.
     
    Резитбата за плододаване се прави след края на третата и в началото на четвъртата година. Всяка година се изрязват до основа над 4-5 годишните, полегнали, слаби, счупени, преплитащи се и нападнати от болести и неприятели основни клони. На тяхно място през следващата вегетация израстват нови. Оставените след резитбата основни клони трябва да са правилно разположени, да осигуряват добро проветряване и огряване. В един добре формиран храст обикновено има 14-18 издънки от различна възраст, но не по-стари от четири години.
    През периода на пълно плододаване също е необходимо да се създават условия за образуване най-малко на 5-6 добре развити издънки. Чрез новоизраслите клони се определя и регулира броят на две и тригодишните основни клони в храста. Ако растежът им е слаб и новите издънки са малко на брой, е задължителна по-силна резитба. Премахват се повече от тригодишните клони или някои от по-слабо развитите двегодишни.
    Застаряващите растенията имат все по-малко основни клони. В такива случаи се прилага резитба за подмладяване на храстите. Изрязват се всички тригодишни, а при по-слабите растения и част от двегодишните основни клони. След такава резитба и при добри грижи – обработка, подхранване и напояване, от основата на храста израстват голям брой издънки. Когато достигнат височина 10-15 см се оставят не повече от 5-6 добре развити и правилно разположени издънки, останалите се премахват. През следващите години се прилагат основните принципи на резитбата и се възстановява съотношението на различните по възраст основни клони. По този начин се удължава животът на растенията.

    Резитба на френско грозде