Картофи

Картоф

Картофите (Solanum tuberosum)  принадлежат от сем Картофови(Solanaceae). Картофът произлиза от Южна Америка, вероятно някъде в днешните Перу, Боливия и Чили. Отглеждани обикновено заради съдържащите си скорбяла грудки. Картофите съставляват важна част от културата на Андите и фермерите отглеждат много разновидности, притежаващи голямо разнообразие на цветове и форми. Разпространяват се в останалата част на света след контакта на европейците с Америка в късния 15 и ранния 16 век. В Южна Америка се срещат над 200 диворастящи вида.
Картофите произлизат от ниските райони на Андите, и растат най-добре в хладни климати с достатъчно валежи или напояване. Картофите имат високо съдържание на въглехидрати и съдържат белтъчини, минерали (особено калий) и витамини, включителновитамин С. Прясно извадените картофи съдържат повече витамин С от съхраняваните дълго. Картофи са чудесен хранителен източник. Обелени, дълго съхраняваните картофи имат по-малка хранителна стойност, въпреки че все още съдържат калий и витамин С.Това предразполага и широкото приложение на растението - нишесте, брашно,етилов алкохол, декстрин и фураж.
В България в  зависимост от производството картофите се делят на ранни, средноранни  и основна реколта. Първите бързо образуват по-малки клубени, без дебела кожица и са предназначени за бърза консъмация. Картофите от основна реколта, наричани и зимни картофи,  по-бавно образуват големи клубени, кожата е по-дебела и имат дълъг срок на съхранение. Кожите на картофите могат да бъдат с кафяв, жълт, розов, червен и лилав (понякога наричан „син“) цвят. Месото им може да изглежда бяло или да съответства на цвета на кожата.

Грижите през вегетацията на картофи се свеждат до своевременно окопаване и загърляне на растенията, борба с болестите и неприятелите и поддържане на оптимален воден режим в почвата, особено по време на интензивното нарастване на клубените.
Карофите предпочитат леки отцедливи почви, добре снабдени с кислород.Добре е след 2-3години като монокултура,да се отглеждат житникултури, зеле, лук, грах. Семепроизводните посеви, да не се отглеждат след себе си.
Есента се извършва дълбока оран18-20см. с внасяне на 2-4тона на декар оборска тор в почвата. Непосредствено преди засаждане (2-3дни) се извършва браздене. Сроковете за сеитба са различни  и зависят от температурните условия. За разсад се използват рътен посев.
Първото окопаване се извършва , при достигане на височина на растенията 8-10см, а преди покриване на междуредията от храста се извършва загърляне.
Поддържане на оптимален воден режим в почвата - 70-80% от ППВ е основна грижа за  земеделеца, особено важно в периода на интензивно клубенообразуване.
Напояването  на картофите може да се извърши гравитачно или чрез дъждуване, както и най-модерното решение капково напояване. Дъждуването,(микродъждуването) е за предпочитане пред гравитачното поливане, като безспорно измества поостарялият метод. Внимание трябва да се обърне върху поливната норма и срока на поливане. Те зависят пряко от почвения тип, падналите валежи и физиологичното състояние на растенията, но поливната норма не бива да надвишава 25-30 м3/дка. Преовлажняването на почвата даже само за 2-3 дни може да се отрази неблагоприятно върху клубенообразуването. Напояването на картофите в периода на нарастване на клубена , е мощно средсво разкриване потенциалните възможности на сортовете и получаване на по-високи добиви и качествена продукция.
При микродъждуване се предлагат модерни дъждовални апарати, с равномерно подаване на водата, компактни и устийчиви на вятър. По този начин се пести разхищението на водата - в сравнение с гравитачното напояване то е до 70%, при дъждуването - 40-50%. Пестят се торове и енергия.

Фирма АКВАМАТ 2000  предлага модерно решение за производителите на картофи - това е капково напояване. Освен това голямо предимство е, че чрез капковата система се подават и продуктите за растителна защита, както и листните торове, което е спестяване на време и разходи.

КАРТОФА  МОЖЕ ДА СЕ ПОЛИВА ЕФЕКТИВНО С ИНСТАЛАЦИЯ ЗА КАПКОВО НАПОЯВАНЕ И СЕ ОТБЛАГОДАРЯВА
Тук изборът на фермера може да е между два вида системи: с капков маркуч по повърхността на почвата или с подземно положени капкови крила.

ПЪРВИЯТ ВИД СИСТЕМА Е С КАПКОВИ МАРКУЧИ ПО ПОВЪРХНОСТТА НА ПОЧВАТА
Тя се изгражда от плоски тръбопроводи, съответните фитинги и арматура, и капков маркуч.
Капковият маркуч се ползва за един сезон, като се препоръчва употребата на такъв с дебелина 5 или 6 mil според типа на почвата. Дебитите на един капкообразувател от 0.3 до 0.38 л/ч позволяват големи дължини на реда (повече от 600 м). Равномерността на напояването е над 90%.
За целта се използват лентовите капкови маркучи AquatraXX PBX на фирма Toro Ag, които осигуряват максимална равномерност на поливката по цялата площ. Предлагат се с дебити от 0.30 л/ч до 2.13 л/ч на капкообразувател. С нискодебитните маркучи до 0.64 л/ч могат да се постигат дължини на капковото поливно крило от над 500 метра. Изборът на капков маркуч е добре да се съгласува със специалисти, като се вземе пред вид почвата, наклона и дължината на реда.

ВТОРИЯТ ВИД Е СИСТЕМА С ПОДЗЕМЕНИ МАРКУЧИ
При нея капковият маркуч може да се полага подземно при поливане и на полски култури, и на царевица.
За подземно полагане се ползват капкови маркучи с дебелина на стената над 8 mil, те се поставят на 40 до 50 см под повърхността в междуредието, през 1.5 м разстояние като на всеки 4 реда царевица се падат 2 поливни крила.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРАКТИКАТА
Капково напочване на картофи - KM Aquatraxx PBX  22mm  8mil  15см. 0,64л/ч. с макс.ред 215m EU=90,5%. ДОБИВ - 60,2m/xa при подадена 50% от поливната норма вода. СУХО ВЕщЕСТВО: 23,5% с висока равномерност.


 
Полезни съвети
  • Отглеждане на картофи
  • При нормална почвена влажност и температура 8-10°С клубените на картофите прорастват и поникват за 15-20 дни. При повишаването на температурата поникват за по-кратко време, но при над 30°С температура спира поникването. Оптимална температура за растеж и развитие на картофите е 18-20°С и влажност на въздуха 70-80%. Клубенообразуването протича много добре при 18-20°С. При температура над 30°С клубенообразуването спира, спира и нарастването на клубените. Най-добре се развиват картофите в райони със сумарна температура през вегетацията около 1800-1900°С. Картофените растения загиват при температура -1.5°С до -3°С, а клубените при -8°С само за един час.

    Общото количество вода, което картофите използват за транспирация и се изпарява от почвата на 1 декар площ, при нормална гъстота на растенията за една година е 600-650 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони, количеството на валежите за по-голяма част от страната е 450-550 куб.м. – недостатъчно за използване на потенциалните възможности на културата без напояване в равнинните части на страната. най-добрият метод за напояване е капковото напояване.
    Картофите се развиват най-добре при умерена влажност на почвата. Изискванията им към влагата нарастват особено по време на нарастване на стъблото и по време на цъфтежа – когато протича клубенообразуването. За нормално клубенообразуване почвената влажност трябва да бъде 70-80% от ППВ* .

    *ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
  •  
  • Напояване на картофи
  • Картофите имат нужда от напояване и най-добрият метод е капковото напояване.
    Първа поливка
    . При нужда се извършва преди поникване чрез дъждуване.
    Втора поливка. Извършва се в началото на цъфтежа.
    Трета поливка. Извършва се при масов цъфтеж.
    Напояването се извършва редовно, когато температурата на въздуха се повиши и задържи за по-дълъг период, почвата просъхне и растенията започват да губят тургора си и клюмват. Поливането се прекратява напълно 20 дни преди началото на прибирането. По време на цъфтежа и клубенообразуването не се допуска засушаване или преовлажняване на почвата.
  •  
  • Рътене на картофи
  • Рътенето е една от достъпните за производителите дейности, която пряко влияе върху растежа, развитието, клубенообразуването и продуктивността на ранните картофи. Неговите предимства са няколко:
    - ускорява поникването, формирането на храста и клубенообразуването;
    - съкращава вегетационния период;
    - позволява да се отстранят примесите от други сортове и провласените и непокълнали клубени;
    - намалява до минимум броя на празните гнезда в посева.

    Рътенето започва 35-40 дни преди засаждането. За целта помещението се затъмнява и температурата се повишава на 8-12°С, като относителната влажност на въздуха се запазва на 85-90%. С това се избягва развитието само на връхната пъпка. Към 10-12 ден от затъмняването кълновете достигат 1,5-2 см. В този период задължително се контролира развитието им и когато 70-80% от тях достигнат 2 см, помещението се осветява и в него се поддържа същата температура и относителна влажност, както по време на затъмняването. След 25-30 дни клубените се поставят отново на тъмно за 15-20 дни при температура 2-5°С и относителна влажност на въздуха 85-90%. Необходимата температура (2-5°С) за условията на Южна България в периода на рътенето (януари-февруари) може да се осигури и без хладилна инсталация чрез охлаждане на помещението в ранните сутрешни часове (4-6 ч). Третирането на клубените и кълновете с тъмнина и ниска температура при неблагоприятни условия за засаждане може да продължи и 25-30 дни.
    Засаждането на ранните картофи се извършва, когато температурата на почвата в десет сантиметровия почвен слой достигне 6-7°С. За Южна България оптималните срокове са между 20 февруари-10 март, а за Северна България – между 20 март и 5 април.

    Деси Голичева
    Аквамат2000 ООД
  •  
  • Торене на картофи
  • Течният био тор може да се използва за листно и кореново подхранване, както и за предпосевна обработка на семената. Кореновата система се развива по-бързо и е по-добре развита, което е особенно важно за картофите. Торът чувствително подтиска появата на  гниене, бактериални петна и вирусни болести. Намалява наличието на нитрати, пестицидни остатъци и тежки метали в продукцията. Наторяването на картофите с течен био стимулатор увеличава  добива до 20-35%, като
    намалява необходимостта от минерални торове до 25%