-
Лозя
-
- Лозя
-
Овошки
-
- Бадем
- Вишни
- Дюля
- Кайсия
- Кестен
- Круша
- Лешник
- Маслина
- Мушмула
- Орех
- Праскова
- Сливa
- Смокиня
- Фейхоа
- Череши
- Ябълка
-
Ягодоплодни
-
- Бодливо грозде
- Боровинка
- Къпини
- Малини
- Облепиха
- Френско грозде
- Френско черно грозде, касис
- Ягоди
-
Зеленчуци
-
- Алабаш
- Артишок
- Аспержи
- Бакла
- Бамя
- Броколи
- Брюкселско зеле
- Грах
- Диня
- Домати
- Жен-шен
- Захарна царевица
- Зеле
- Земна ябълка
- Картоф
- Карфиол
- Китайско зеле
- Кладница
- Краставици
- Лук
- Луфа
- Морков
- Овесен корен
- Патладжан
- Пипер
- Праз лук
- Пъпеши
- Репичка
- Ряпа
- Салата (Маруля)
- Сладък корен
- Спанак
- Тиква
- Фасул (Боб)
- Физалис
- Целина
- Цикория
- Червено цвекло
- Чесън
-
Райграс, трева и тревни смески
-
- Райграс
- Трева
-
Декоративни храсти и дървета
-
- Абелия
- Акация
- Амарантус
- Астилбе
- Берберис
- Борония
- Бреза
- Бряст
- Будлея
- Бук
- Бъз
- Бяла акация
- Вайгела
- Вертикордия
- Върба
- Габър
- Гениста (Жълтуга)
- Гинко Билоба
- Глог
- Градински жасмин
- Дабеция
- Декоративна къпина
- Дъб
- Дървовиден божур
- Дяволска уста
- Евкалипт
- Екзохорда
- Енкиантус
- Енчец
- Ерика
- Жасмин
- Жълто прозориче (Очиболец)
- Зеленика
- Златен дъжд
- Илекс
- Индигофера
- Каептуново масло
- Каликарпа
- Калина
- Камелия
- Котинус (Смрадлика)
- Круша
- Лавандула
- Лавър (Дафинов лист)
- Лептоспермум
- Леска
- Леукоспермум
- Лимониум розов
- Липа
- Лоницера (Орлови нокти)
- Люляк
- Магнолия
- Махония
- Мимоза
- Нейлия
- Ниса
- Нотофагус
- Обичка
- Олеария
- Орех
- Палми
- Пираканта
- Прещип
- Прунус (Декоративна слива)
- Рододендрон
- Розмарин
- Седум (Дебелец)
- Сладък кестен
- Смрадлика
- Снежноплодник (Симфорикарпос)
- Спирея
- Тамарикс
- Топола
- Триптомен
- Форзиция
- Фотиния
- Френско грозде
- Хамамелис
- Хибискус
- Хортензия
- Церцис (Дървото на Юда)
- Цистус (Скална роза)
- Цитизус (Зановец)
- Черница
- Чинар (Платан)
- Чойзия
- Юка
- Японски клен
- Ясен
-
Саксийни и градински растения
-
- Otacanthus coeruleus
- Waratah
- Агапантус (Африканска лилия)
- Агератум
- Азалия
- Алена лобелия
- Алое
- Алпиния
- Алстромерия
- Анафалис
- Анемония (Анемона)
- Антуриум
- Армерия
- Асклепиас тубероза
- Астра (Богородичка/Димитровче)
- Бамбук на щастието (Драцена сандериана)
- Банксия
- Бегония
- Бландфордия
- Блестяща еуфорбия
- Бовардия
- Божур
- Брадат карамфил
- Брасика (Декоративно зеле)
- Бръшлян
- Бувардия
- Бял крем
- Валота
- Ванда
- Вербена (Върбинка)
- Вероника
- Вечерница
- Гайлардия
- Гарвански лук (Орнитогалум)
- Гардения
- Гастерия
- Гербер
- Гипсофила (Mишорка)
- Гладиола
- Глоба
- Глориоза
- Годеция
- Гомфрена
- Градински смил
- Градински чай
- Гърлица
- Далия
- Дамско сърце (Дицентра)
- Декоративен лук
- Декоративен тютюн (Никотиана)
- Дендробиум
- Дифенбахия
- Дороникум (Жълта маргаритка)
- Драцена
- Евкомис (Еукомис)
- Еленови рога
- Еремурус
- Есенен хелениум
- Еуфорбия
- Еухарис (Амазонска лилия)
- Ехмея
- Жасмин
- Живи камъчета
- Зарниче (Астранция мейджър)
- Зебрина
- Змийска глава
- Зюмбюл
- Иберис
- Иглика (Примула)
- Иксия
- Иксора
- Иланг-иланг
- Ирис
- Ирис (Перуника)
- Кала
- Каланхое
- Камбанка
- Камбрия
- Кандилка (Аквилегия)
- Карамфил
- Катлея
- Кенгурово цвете
- Китайска роза
- Кичуреста камбанка
- Книфофия
- Кокиче
- Коледна звезда
- Копривка
- Космос
- Костус
- Кринум
- Кученце
- Лаватера
- Лале
- Лиатрис (Канзаско перо)
- Лизиантус (Еустома)
- Лизимахия (Ленивче)
- Лилиум
- Лихнис
- Лофофора
- Лупина
- Лютиче (Ранункулус)
- Малопе
- Мамилария
- Миризливо секирче
- Молуцела
- Момина сълза
- Монарда (Бергамот)
- Монстера
- Монтбретия (Крокосмия)
- Муза (банан)
- Налба (Английско мушкато)
- Напръстник
- Нар
- Нарцис
- Невен
- Неорегелия
- Нерине
- Нигела (Челебитка)
- Нидулариум
- Олеандър (Зокум)
- Онцидиум
- Османтус
- Палма
- Панкрациум (Пясъчна лилия)
- Папрат
- Паричка
- Пасифлора
- Пафиопедилум
- Пахистахис
- Пеларгониум (Гераниум)
- Пенстемон
- Пламъче
- Платикодон
- Протея
- Птерис
- Пустинни кактуси
- Ралица
- Роза
- Рудбекия
- Руелия
- Сагова палма
- Самакитка
- Сандерсония
- Сарациния
- Сидалцея
- Скабиоза (Игленик)
- Слънчоглед
- Солидастер
- Спатифилум
- Стайна теменужка (Африканска виолетка)
- Стефанотис
- Стрелиция (Райска птица)
- Сукулент
- Сциндапсус
- Така
- Трахелиум
- Трителея (Бродиея)
- Тритония
- Трицветна Теменуга
- Трициртис
- Тубероза
- Турта (Тагетес)
- Фалаенопсис
- Фаукария
- Физостегия
- Фикус
- Филодендрон
- Флокс
- Фломис
- Фолиаге
- Фрезия
- Фритилария
- Хамелауциум (Bосъчно цвете)
- Хеликония
- Хелиопсис
- Хелиптерум
- Хипеаструм
- Хортензия
- Хризантема
- Целозия (Петльов гребен)
- Центрантус (Кентрантус)
- Циганче
- Циклама
- Цимбидиум
- Циния
- Чимшир
- Шапиче
- Шафранка
- Шефлера
- Шибой
- Юанулоа
- Японска аралия
-
Рязан Цвят
-
- Алстромерия
- Антуриум
- Гербер
- Гладиола
- Далия
- Кала
- Китайска роза (Хибискус)
- Лале
- Лилиум
- Люляк
- Момина сълза
- Нарцис
- Роза
- Фрезия
-
Подправки | Билки | Диворастящи цветя
-
- Безсмъртниче
- Бял равнец
- Вратига
- Джоджен
- Дъбравник
- Еделвайс
- Ерингиум/Ветрогон
- Жълт равнец
- Жълтеникава резеда
- Звъника (Жълт кантарион)
- Кимион
- Копър
- Кориандър
- Краспедия
- Кукуряк
- Лайка
- Лонас
- Лопен
- Магданоз
- Мак
- Мащерка
- Мента
- Метличина
- Обичниче
- Паламида
- Пащърнак
- Планински божур (Тролиус)
- Риган
- Сапунче
- Синчец
- Синя метличина
- Слез
- Смрадлика
- Тинтява
- Урока (кръглолистна)
- Хрян
- Челядник
- Чубрица
Картоф
Картофът произлиза от Южна Америка, вероятно някъде в днешните Перу, Боливия и Чили. Картофите съставляват важна част от културата на Андите и фермерите отглеждат много разновидности, притежаващи голямо разнообразие на цветове и форми. Разпространяват се в останалата част на света след контакта на европейците с Америка в късния 15 и ранния 16 век. В Южна Америка се срещат над 200 диворастящи вида.Произходът на картофите от хладните и влажни планински райони на Южна Америка определя и изискванията им към факторите на растеж и развитие.
Текст - Васил Малинов
Полезни съвети
- Отглеждане на картофи
-
При нормална почвена влажност и температура 8-10°С клубените на картофите прорастват и поникват за 15-20 дни. При повишаването на температурата поникват за по-кратко време, но при над 30°С температура спира поникването. Оптимална температура за растеж и развитие на картофите е 18-20°С и влажност на въздуха 70-80%. Клубенообразуването протича много добре при 18-20°С. При температура над 30°С клубенообразуването спира, спира и нарастването на клубените. Най-добре се развиват картофите в райони със сумарна температура през вегетацията около 1800-1900°С. Картофените растения загиват при температура -1.5°С до -3°С, а клубените при -8°С само за един час.
Общото количество вода, което картофите използват за транспирация и се изпарява от почвата на 1 декар площ, при нормална гъстота на растенията за една година е 600-650 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони, количеството на валежите за по-голяма част от страната е 450-550 куб.м. – недостатъчно за използване на потенциалните възможности на културата без напояване в равнинните части на страната. най-добрият метод за напояване е капковото напояване.
Картофите се развиват най-добре при умерена влажност на почвата. Изискванията им към влагата нарастват особено по време на нарастване на стъблото и по време на цъфтежа – когато протича клубенообразуването. За нормално клубенообразуване почвената влажност трябва да бъде 70-80% от ППВ* .
*ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
- Напояване на картофи
-
Картофите имат нужда от напояване и най-добрият метод е капковото напояване.
Първа поливка. При нужда се извършва преди поникване чрез дъждуване.
Втора поливка. Извършва се в началото на цъфтежа.
Трета поливка. Извършва се при масов цъфтеж.
Напояването се извършва редовно, когато температурата на въздуха се повиши и задържи за по-дълъг период, почвата просъхне и растенията започват да губят тургора си и клюмват. Поливането се прекратява напълно 20 дни преди началото на прибирането. По време на цъфтежа и клубенообразуването не се допуска засушаване или преовлажняване на почвата.
- Рътене на картофи
-
Рътенето е една от достъпните за производителите дейности, която пряко влияе върху растежа, развитието, клубенообразуването и продуктивността на ранните картофи. Неговите предимства са няколко:
- ускорява поникването, формирането на храста и клубенообразуването;
- съкращава вегетационния период;
- позволява да се отстранят примесите от други сортове и провласените и непокълнали клубени;
- намалява до минимум броя на празните гнезда в посева.
Рътенето започва 35-40 дни преди засаждането. За целта помещението се затъмнява и температурата се повишава на 8-12°С, като относителната влажност на въздуха се запазва на 85-90%. С това се избягва развитието само на връхната пъпка. Към 10-12 ден от затъмняването кълновете достигат 1,5-2 см. В този период задължително се контролира развитието им и когато 70-80% от тях достигнат 2 см, помещението се осветява и в него се поддържа същата температура и относителна влажност, както по време на затъмняването. След 25-30 дни клубените се поставят отново на тъмно за 15-20 дни при температура 2-5°С и относителна влажност на въздуха 85-90%. Необходимата температура (2-5°С) за условията на Южна България в периода на рътенето (януари-февруари) може да се осигури и без хладилна инсталация чрез охлаждане на помещението в ранните сутрешни часове (4-6 ч). Третирането на клубените и кълновете с тъмнина и ниска температура при неблагоприятни условия за засаждане може да продължи и 25-30 дни.
Засаждането на ранните картофи се извършва, когато температурата на почвата в десет сантиметровия почвен слой достигне 6-7°С. За Южна България оптималните срокове са между 20 февруари-10 март, а за Северна България – между 20 март и 5 април.
Деси Голичева
Аквамат2000 ООД