Кукуряк

Родът на кукуряка (Helleborus) включва около 20 вида многогодишни тревисти растения, някои от които се отглеждат като декоративни. Стъблото достига 40-60 см височина. Приосновните листа са на дълги дръжки и длановидно насечени. Издигат се на високо и понякога достигат над цветовете, като се разперват над тях като чадърче. През зимата се запазват зелени. Стъблените листа са по-дребни, приседнали, също длановидно насечени. През лятото те умират. Цветовете се появяват веднага след разтопяване на снега - отначало в по-ниските райони, а по-късно и на високите места. Разтворените вече цветове издържат на минус 5-60С. Обагрени са в един или два цвята, или са пъстри - на точици или на чертички.
Не е капризен
Кукурякът не се отличава с големи биологически потребности. Подходящ е за засаждане в градини и паркове. По-важно е, че може да се отглежда и в саксии. Те се подреждат на северни или полусенчести балкони и тераси. Почвената смес е лека, умерено влажна. Съставя се от листовка, чимовка и пясък в равни части. Саксиите да са добре дренирани.
Кукурякът се размножава чрез разделяне на коренищата. Най-подходящият срок е рано напролет, но може и през есента, след като изсъхне цветоносното стъбло. Тъй като след прецъфтяване се образуват семена, те може да се използват, но получените от семена растения започват да цъфтят през третата година, докато получените по вегетативен път зацъфтяват веднага.
Вие можете да получите ранен цъфтеж, ако още през есента след засаждането внесете саксиите в помещения при температура 8-100С. За да се оформят по-дълги цветни дръжки, затъмнете преди да е започнал растежът. По-късно, за да продължи свежестта на цветовете - изнесете на балкона.
Внимавайте, в растенията се съдържат отровни вещества, като гликозида хелеборин, затова с тях трябва да се работи внимателно. Въпреки това точно заради тази съставка кукурякът се използва в много малки дози и като лекарствено растение. Използват се корените, които се изсушават на сянка. Българската народна медицина ги препоръчва при възпаление на гръбначния мозък, нервни заболявания и др. Сварени корени в оцет действат против пърхут и укрепват косъма.
Кукурякът е много ценен като средство за борба с неприятелите по растенията. За целта надземната част, а може и част от коренището, се варят във вода. Когато отварата придобие кафеникав цвят, се оставя да изстине. Прецежда се и с нея се пръскат появили се колорадски бръмбари, листни въшки и други насекоми.
Най-често се отглежда видът H. niger, наричан новогодишна роза. От него има две разновидности: altifolius - с едри розово-червени цветове и angustifolius с чисто бели цветове. Диаметърът им достига 5-8 см. На цветните пазари в Европа са познати и други видове. H. argutifolius със синоним H. corsicus произхожда от Корсика и Сардиния. Цветовете са жълто-зелени, около 5 см в диаметър. H. orientalis, H. viridis и други участват в създаване на нови сортове. Един от тях е Queen of Night. Баграта му е толкова тъмночервена, че понякога изглежда почти черна. Цъфти от януари до март и е подходящ за производство на рязан цвят.

Източник: /gradina.bg/