-
Лозя
-
- Лозя
-
Овошки
-
- Бадем
- Вишни
- Дюля
- Кайсия
- Кестен
- Круша
- Лешник
- Маслина
- Мушмула
- Орех
- Праскова
- Сливa
- Смокиня
- Фейхоа
- Череши
- Ябълка
-
Ягодоплодни
-
- Бодливо грозде
- Боровинка
- Къпини
- Малини
- Облепиха
- Френско грозде
- Френско черно грозде, касис
- Ягоди
-
Зеленчуци
-
- Алабаш
- Артишок
- Аспержи
- Бакла
- Бамя
- Броколи
- Брюкселско зеле
- Гинко Билоба
- Грах
- Джоджен
- Диня
- Домати
- Жен-шен
- Захарна царевица
- Зеле
- Земна ябълка
- Картоф
- Карфиол
- Кимион
- Китайско зеле
- Кладница
- Копър
- Кориандър
- Краставици
- Лук
- Луфа
- Магданоз
- Мащерка
- Мента
- Морков
- Овесен корен
- Патладжан
- Пащърнак
- Пипер
- Праз лук
- Пъпеши
- Репичка
- Риган
- Ряпа
- Салата
- Сладък корен
- Спанак
- Тиква
- Фасул (боб)
- Хрян
- Целина
- Цикория
- Червено цвекло
- Чесън
- Чубрица
-
Треви и тревни смески
-
- Трева
-
Декоративни храсти и дървета
-
- Абелия
- Берберис
- Бреза
- Бряст
- Будлея
- Бук
- Бъз
- Бяла акация
- Вайгела
- Върба
- Габър
- Гениста
- Глог
- Градински жасмин
- Дабеция
- Декоративна къпина
- Дъб
- Дървовиден божур
- Евкалипт
- Екзохорда
- Енкиантус
- Ерика
- Жасмин
- Жълто прозориче
- Звъника
- Зеленика
- Илекс
- Индигофера
- Калина
- Камелия
- Котинус
- Круша
- Лавандула
- Лавър
- Леска
- Липа
- Лоницера (орлови нокти)
- Люляк
- Магнолия
- Махония
- Нейлия
- Ниса
- Нотофагус
- Обичка
- Олеария
- Орех
- Палми
- Пираканта
- Прещип
- Рододендрон
- Розмарин
- Сладък кестен
- Смрадлика
- Спирея
- Тамарикс
- Топола
- Фотиния
- Френско грозде
- Хибискус
- Хортензия
- Церцис
- Цистус
- Цитизус
- Черница
- Чинар
- Чойзия
- Юка
- Японски клен
- Ясен
-
Саксийни растения
-
- Азалия
- Алое
- Бамбук на щастието (Драцена сандериана)
- Бегония
- Бръшлян
- Бял крем
- Гардения
- Гастерия
- Далия
- Дифенбахия
- Драцена
- Еленови рога
- Ехмея
- Жасмин
- Живи камъчета
- Зебрина
- Иланг-иланг
- Ирис
- Кала
- Камбанка
- Китайска роза
- Коледна звезда
- Копривка
- Кринум
- Лилиум
- Лофофора
- Мамилария
- Момина сълза
- Монстера
- Муза (банан)
- Налба (английско мушкато)
- Нар
- Нарцис
- Неорегелия
- Нидулариум
- Олеандър
- Османтус
- Палма
- Панкрациум (пясъчна лилия)
- Папрат
- Пасифлора
- Пахистахис
- Пеларгониум
- Птерис
- Пустинни кактуси
- Руелия
- Сагова палма
- Спатифилум
- Стайна теменужка (африканска виолетка)
- Сукулент
- Сциндапсус
- Така
- Фаукария
- Фикус
- Филодендрон
- Хеликония
- Хипеаструм
- Хризантема
- Циганче
- Циклама
- Чимшир
- Шефлера
- Юанулоа
- Японска аралия
Разпечатай
Пипер
по материали от gradinata.bgПиперът (Capsicum annum) е основен зеленчук, плодовете на който представляват своеобразен поливитаминен концентрат. Богат е на витамин С (до - 400 мг %), каротин, групата на витамин В, минерални соли и ценни хранителни вещества. Произходът на пипера е от тропическите райони на Южна Америка.
Пиперът е многогодишно растение, но често се среща повече като едногодишно. Стъблото е много гъсто разклонено и достига до 50-150см височина. Цветовете на пипера са бели,а плодовете са зелени до жълти, червени, дори кафяви и лилави.
Деси Голичева
Аквамат2000 ООД
Полезни съвети
- Отглеждане на пипер
-
Пиперът е топлолюбиво растение. Развива се нормално в райони където сумарната температура за периода на вегетацията (май-октомври) е не под 3000°С. Семената на пипера покълват при температура над 12°С. Температура под 12°С причинява физиологични смущения на поникналите растения. При температура под 16°С спира нормалното поленообразуване, а при температура под 18°С растежа се забавя.
Оптималната температура за растеж и развитие на пипера е 18-25°С. Възрастните добре закалени растения понасят до -2°С, докато младите загиват при темпаратура около -0.5°С. Температура над 35°С се отразява неблагоприятно върху растежа, развитието и плододаването на пипера.
Обича богата, топла, с неутрална реакция почва. Най-подходяща е песъчливо-глинестата или глинесто-песъчливата почва.
При климатичните условия на България, за да се осигури нормален добив, пиперът се нуждае от напояване. Общото количество вода, което растенията използват за транспирация и се изпарява от почвата от един декар, при нормална гъстота на растенията за една година е 650-700 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони, количеството на валежите в различните райони на страната за една година варира от 400-550 куб.м. Това предизвиква нуждата от напояване, за да се осигури нормален добив. При ниска влажност на почвата и въздуха, листата увяхват и загиват, окапват цветовете, спира плодообразуването, плодовете остават дребни и изкривени. При много висока влажност листата пожълтяват и завяхват, поради влошен въздушно-газов режим в почвата.
- Напояване на пипер
-
При засаждане на открито първото напояване се извършва при засаждането на растенията. Второто – 5-6 дни след засаждането с 15-20 куб.м./дка.
До първата беритба, дължината на междуполивния период е 12-15 дни, поливната норма 25-30 куб.м/дка. С нарастването на растенията и началото на беритбата, и покачването на температурите, междуполивния период се намалява до 6-8 дни, а поливната норма се увеличава на 35-40 куб.м/дка. Не се допуска силно засушаване, нито преовлажняване на почвата. За регулиране на почвената влажност е най-добре да се използва капковото напояване.
- Засаждане и беритба на пипер
-
Пиперът се отглежда предимно чрез разсад. Необходимо условие за получаването на качествен разсад е поддържането на оптимална температура и влажност на почвата, тя трябва и да е чиста от плевели, а също и добре разрохкана. Около десет дни преди засаждане разсадът се отглежда при по-ниска температура и влажност. Разсадът се изнася на открито, след като е преминала опасността от късни пролетни слани, към които пиперът е много чувствителен.
Беритбата започва, когато плодовете са достигнали максималния си размер и тегло и имат добре изразен типичен външен вид и вкусови качества. Също така се берат и плодовете, които са нестандартни, нападнати от болести или неприятели, за да не изтощават растенията и разнасят зараза. Тя трябва да се извършва внимателно, защото при небрежно бране се откъсват листа и клонки. Това води до задържане развитието на растението и намаляване на добива.