-
Лозя
-
- Лозя
-
Овошки
-
- Бадем
- Вишни
- Дюля
- Кайсия
- Кестен
- Круша
- Лешник
- Маслина
- Мушмула
- Орех
- Праскова
- Сливa
- Смокиня
- Фейхоа
- Череши
- Ябълка
-
Ягодоплодни
-
- Бодливо грозде
- Боровинка
- Къпини
- Малини
- Облепиха
- Френско грозде
- Френско черно грозде, касис
- Ягоди
-
Зеленчуци
-
- Алабаш
- Артишок
- Аспержи
- Бакла
- Бамя
- Броколи
- Брюкселско зеле
- Гинко Билоба
- Грах
- Джоджен
- Диня
- Домати
- Жен-шен
- Захарна царевица
- Зеле
- Земна ябълка
- Картоф
- Карфиол
- Кимион
- Китайско зеле
- Кладница
- Копър
- Кориандър
- Краставици
- Лук
- Луфа
- Магданоз
- Мащерка
- Мента
- Морков
- Овесен корен
- Патладжан
- Пащърнак
- Пипер
- Праз лук
- Пъпеши
- Репичка
- Риган
- Ряпа
- Салата
- Сладък корен
- Спанак
- Тиква
- Фасул (боб)
- Хрян
- Целина
- Цикория
- Червено цвекло
- Чесън
- Чубрица
-
Треви и тревни смески
-
- Трева
-
Декоративни храсти и дървета
-
- Абелия
- Берберис
- Бреза
- Бряст
- Будлея
- Бук
- Бъз
- Бяла акация
- Вайгела
- Върба
- Габър
- Гениста
- Глог
- Градински жасмин
- Дабеция
- Декоративна къпина
- Дъб
- Дървовиден божур
- Евкалипт
- Екзохорда
- Енкиантус
- Ерика
- Жасмин
- Жълто прозориче
- Звъника
- Зеленика
- Илекс
- Индигофера
- Калина
- Камелия
- Котинус
- Круша
- Лавандула
- Лавър
- Леска
- Липа
- Лоницера (орлови нокти)
- Люляк
- Магнолия
- Махония
- Нейлия
- Ниса
- Нотофагус
- Обичка
- Олеария
- Орех
- Палми
- Пираканта
- Прещип
- Рододендрон
- Розмарин
- Сладък кестен
- Смрадлика
- Спирея
- Тамарикс
- Топола
- Фотиния
- Френско грозде
- Хибискус
- Хортензия
- Церцис
- Цистус
- Цитизус
- Черница
- Чинар
- Чойзия
- Юка
- Японски клен
- Ясен
-
Саксийни растения
-
- Азалия
- Алое
- Бамбук на щастието (Драцена сандериана)
- Бегония
- Бръшлян
- Бял крем
- Гардения
- Гастерия
- Далия
- Дифенбахия
- Драцена
- Еленови рога
- Ехмея
- Жасмин
- Живи камъчета
- Зебрина
- Иланг-иланг
- Ирис
- Кала
- Камбанка
- Китайска роза
- Коледна звезда
- Копривка
- Кринум
- Лилиум
- Лофофора
- Мамилария
- Момина сълза
- Монстера
- Муза (банан)
- Налба (английско мушкато)
- Нар
- Нарцис
- Неорегелия
- Нидулариум
- Олеандър
- Османтус
- Палма
- Панкрациум (пясъчна лилия)
- Папрат
- Пасифлора
- Пахистахис
- Пеларгониум
- Птерис
- Пустинни кактуси
- Руелия
- Сагова палма
- Спатифилум
- Стайна теменужка (африканска виолетка)
- Сукулент
- Сциндапсус
- Така
- Фаукария
- Фикус
- Филодендрон
- Хеликония
- Хипеаструм
- Хризантема
- Циганче
- Циклама
- Чимшир
- Шефлера
- Юанулоа
- Японска аралия
Разпечатай
Алабаш
Алабашът (Brassica oleracea var. gongylodes) е двугодишно кореноплодно растение със сферичен или цилиндричен корен и малки спираловидно разположени листа на дълги дръжки. Отглеждат се предимно два вида алабаш - сферичен зелен и цилиндричен виолетов. Алабашът е с крехък, сочен и вкусен кореноплод. Съдържа много захари, минерални соли и витамин С.
Полезни съвети
- Отглеждане на алабаш
-
Алабашът е устойчив на ниски температури - издържа на -6ºС, но благоприятната температура е 15-18ºС. При висока температура растението загрубява. Ниските положителни температури при по-продължително въздействие предизвикват бързо образуване на цветоносно стъбло (стрелкуват).
Алабашът не харесва засенчване. При засушаване кореноплодите загрубяват, при резки колебания в почвената влажност се напукват. За правилно контролиране на почвената влажност е най-добре да се използват системи за капково напояване.
Алабашът се нуждае от плодородна структурна почва. Ранният алабаш предпочита леки, затоплящи се почви, а късният - по-тежки.
- Засаждане на алабаш
-
За ранно предзимно полско производство на алабаш се отглежда разсад на открити лехи. Широчината на лехите е 1-1,2 м. За 1м2 са необходими 4-4,5гр семена. Почвата трябва да е с оптимална влажност.
За ранно пролетно полско производство разсадът се отглежда в полутопли парници и полиетиленови оранжерии при температура 18-20°С, умерена влажност и добра осветеност. За 1м2 се нужни 5-6гр семена.
Ранният алабаш се разсажда на открито в началото на април, късният - през първата половина на юли.
Ранният алабаш се прибира, когато кореноплодите стигнат 7-10 см в диаметър (обикновено през май).
Късният алабаш се прибира, когато кореноплодите спрат растежа си (обикновено през ноември).